Помниш ли онзи път, когато едва не те сгази един мотор? Беше застанала по средата на улицата и само невероятния ти късмет те спаси от сигурна смърт....

Всяка година, щом пролетта дойде, старото дъбово дърво се усмихва. То е тъй весело, че цялото засиява в меката светлина на щастието. А то е радостно, защото малкото славейче идва....

Това се случи преди много години... Детенцето беше самичко и много мъничко – една светла и невинна прашинка в огромния океан на мръсния живот....

Когато човек се изправи пред сериозен проблем в семейството си, като да речем: слаб успех на детето, слаба мотивираност да напредва в развитието си и да успее в живота или пък, не дай Боже, лоша компания..

Човекът е прашинка от вечността. Литва, следвайки своя земен път, търсещ светлината. Щастието е целта, която искаме да достигнем, но често пъти тя изглежда прекалено далечна....

От мрачните пространства на един град, "огрешен и позорен", приглушено прозвучава гласът на дълго стаявано съкровено желание - да бъде извървян пътят назад към миналото, да бъде върнат ходът на времето и възкресена картината на отлетялото щастие

Животът на планетата Земя е едно училище, в което можеш непрестанно да се учиш от разтворената книга на Природата..

Човекът извървял пътя си от безумното насилие до мълчаливия размисъл е готов да се съжали за постъпките си. Природата понесла камшичения удар през "лицето" на шипковия храст е готова да им прости, ако се вгледат в себе си и преосмислят постъпкит

Всеки човек е творец.Не вярвате ли? Огледайте се,това е толкова очевидно! В своя съзнателен живот всеки от нас непрестанно твори. Твори, когато подрежда мислите в главата си, за да достигне дадена цел. Твори, даже когато измисля някое нелепо оправдание...

Сигурно е, че откакто съществува, човекът винаги е заставал пред тези загадки: любовта и омразата. Любовта е съзидателното начало....