"Цената на богатството узнаваш, когато го придобиеш, а цената на приятеля- когато го загубиш".

Сега сме в навечерието на голямото лапане. Чакаме всеки момент да седнем на масата като истинските европейци. Да ама какво ще правим там. Сигурно пак ще си покажем българщината.

Едно есе за приятелството, приятелите и истинските приятели...

Хората сме наркомани, дрогирани от собствените си емоции. Най-добре е да простим на себе си и на другите, че гледаме на света през призмата на тоталния страх, защото ако се освободим от него,как тогава ще се борим със злото?

Ако нямаме цели – не живеем пълноценно.За мен важните неща в живота са тези,който ми помагат да постигна целите си , защото когато човек осъстестява мечтите си се чувства напълно щастлив.

Много,може да се говори за крушението на моя съвременник, но едно крушение не може да възникне без да се е "наливало масло в огъня".

Ех,живот! Радваш се, живееш...................................

Приятелят е този, който чака дори да закъсняваш. Той ще мълчи, макар да знае, че ще много боли. Истинският приятел разбира когато скърбиш и отидеш ли при него, той ще ти помогне.

Направено е описание на това как си представяте двореца на безгрижието от "Щастливият принц" от Оскар Уайлд.

В един от "Диви разкази" на Хайтов-"Дервишово семе" е представен проблемът от взаимоотношенията между рода и отделния индивид като част от него.Там ролята на индивида е нищожна.Преобладава диктата на рода,койтоизисква,задължава...