Името на Вазов бе и ще устане символ на народна гордост,и символ на българската литература,защото неговото име е устанало и до ден днешен в историята като идол на българската възрожденска литература.

Бай Ганъо устоява на промените на времето и надживява епохата, която го създава. Следосвобожденска Б-я, в която възрожденските идеале отдавна са забравени и свободата е вече факт.

Това е моята позиция относно принца на бял кон,подкрепена с много факти от човешкия живот.

Парадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради, но ниска търпимост, широки магистрали, но тесни възгледи. Харчим повече, но имаме по-малко, купуваме повече, но се радваме на по-малко.

Всичко върви по един установен ред. Всеки ден правим едни и същи неща. Животът ни сякаш се движи по течението на една река и ние сме някак безсилни да се борим срещу това течение.

Повечето от нас са празни. Не вярваме в себе си, не вярваме в мечтите си, не вярваме на другите, не вярваме на Бог... не вярваме в нищо! Просто съществуваме, а Дон Кихот живее. Той прави това, което сърцето му подсказва. Ние се лъжем взаимно...

Напоследък българинът често борави с иронията. Понякога се чудя дали тази черта – да умее да се присмива, не му е вродена.

А животът се е развивал и е процъфтявал, а най-накрая се е появил и човека – прекрасния, съвършения венец на природата...Венец, но трънен.

Обгърнат от чужд за душата свят, живеещ в поквара, фалш, суета, нашият съвременник "потъва" в работата и ежедневните ангажименти, които нагло изсмукват цялото му време...

Българино, знай своя род и език - завет, който всеки българин трябва да помни! Молба, заповет, която всеки трябва да изпълни!Днес, в забързаното си ежедневие, в напрегнатия си делник, ние подминаваме истински важните неща...