Творчеството на Яворов е сложно и проблематично за описване само в границите на една естетика. Първите творби на поета безспорно разкриват социалната и обективна визия, но същевременно проблематизират реализма и субективизират външния свят.
Елин Пелин е писател, откърмен от настроенията на 90-те години на миналия век и началото на нашия век. Той принадлежи към най-талантливите представители на критическият реализъм в нашата литература.
Безспорно романът "Тютюн" съчетава в себе си богата палитра от образи, преживявания, емоции. Произведението е наситено с чувства и страсти, като на преден план изпъква разрушаващата, стихийна връзка между Борис и Ирина.
Стихът на Сиирненски е динамичен и образен. Той съдържа "свещенят гняв"- извор на бунтовната стихия.Натрупаният гняв и социалната обида са основа на протеста и в стихотворението "Ний"..
Христо Смирненски е поет на тържетвеното звучене на стиха, на празничното усещане за взривна промяна на света.
В стихотворението "Юноша" пътят от "Аз не зная" до "Аз ще знам" е търсене на истината за човека.
Човекът в поезията на Вапцаров се утвърждава в суровия двубой с живота ,с времето.Той е художествено обощение на работника, интелигента ,бореца за справедлизост и едновременно с това-живия конкретен човек..