Още приживе наричат Вазов "Патриарх на българската литература". Тази титла си остава най-краткото образно определение на неговото централно място 6 нашата литературна история и неговото непреходно значение на национален класик. Иван Вазов е жив

Поетът Христо Смирненски завършва жизнения си път, ненавършил 25 години, твори непълни 10 години -първите печатни работи се появяват във вестник „К,во да е” през1915 г„ последната му творба - „Приказка за стълбата”, е отпечатана в списание „Младеж” през 1

В епохата на робството, но и във времето на всеобщ подем и бунтарство, обхванало цяла Европа, Христо Ботев закопнява за борбата. Борбата като път към свободата, като отрицание на робството, като залог за бъдещето. Свободата се бе родила в поезията му още

Яворов създава тюетичен свят, който носи печата на едно-изключително силно страдание. В стиховете си поетът отразява своята същност, раздирана от съмнения, люшкащи се между различни крайности и противоположности. Духовната нагласа на автора и житейската м

Алеко Константинов е писателят,който превърна фейлетона в най-доброто литературно-публицистично оръжие срещу несправедливото устройство на обществото и обществените недъзи.

Eдва ли има друг образ в нашата литература, така различно и противоречиво тълкуван, както Алековия “бай Ганьо”. Мнозина го считат за типичен представител на българския характер, нещо повече – на българския национален дух. Считат бай Ганьо за събирателен т

Историята и човешкото битие са взаимно свързани. Макар, че не се интересува от отделното човешкото битие, ходът Историята често е бил променян от отделни личности. Докато битието на хиляди хора е било променяно от един единствен миг в Историята.

В творчеството на Елин Пелин дуализмът като философска концепция и мирогледен модел е свързан с раздвоеността на човека между Доброто и Злото и с противопоставянето: свой свят (колективен космос) – чужд свят (природата и социално-нормативното пространство

Никола Вапцаров е наясно с основната роля на лидера в моментите, когато се гради историята. Но той е далеч от пренебрегването на масите; от възгордялата се егоцентрична себичност на символистите. В произведения като “Доклад”, “Горки”, “Пушкин”, “История”,

На пръсти се броят онези българи, които с целият си живот до най-върховна степен са въплатили в себе си положителните качества и мъдростта на своя народ и още приживе са заслужили правото директно да се обръщат към народа си, а след смъртта си продължават