Мъдър и духовно извисен е творческият поглед на Ивайло Петров към родовия свят и неговите корени, които се губят в историческата и художествена памет на времето.

Иван Вазов е съвременник на историческите събития, превърнали България от робска земя в свободна, независима държава, мереща ръст с великите сили, успяваща да защити завоеванията на най-будните си синове в областта на културата, политиката, мирогледа...

Творчеството на Дебелянов, също като творчеството на Яворов, е проблематично за описване само в границите на символизма.

Разказите на Йордан Йовков носят една особена атмосфера на душевност и човешка топлота, на мъдрост и хармония с природата и света.

Николай Хайтов в разказа "Дервишово семе" и Ивайло Петров в повестта "Преди да се родя и след това" представят свой модел на "обръщане" към отминалото време. В него те преоткриват човешката същност...

Повестта на Емилиян Станев "Крадецът на праскови" разказва за любовта между двама души. Произведението гради художествена представа за емоционалната промяна у Ели­савета и навежда на мисълта какво е влюбва­нето за Иво Обренович.

Събитията в романа визират около две десетилетия от втората половина на двадесетте години на 20 век до средата на четиридесеттe.

Гротеската - нравствена деформация на хуманните ценности в "Дамата с рентгеновите очи" на Светослав Минков.

Набелязяни основни моменти в творчеството на Елин Пелин.

Едноименното стихотворение от първата книга на поета "Прозорец" е програмна творба и еблема на Далчевата поезия. Прозорецът е един от най-често повтарящите се предметни символи в нея.......