Между автор и герой съществуват своеобразна огледална зависимост и осезаеми сили на привличане и отблъскване. Бай Ганьо е всичко онова, което Алеко Константинов не е.

В едно свое изказване проф. Иван Шишманов изрича:”Вземете опакото на Бай Ганя и ще имате Алека”.

Мрачната действителност на Следосвобожденската епоха принизява характерни национални ценности и създава един изроден, уродлив образ - образа на новия, току що освободилия се българин. Именно това подтиска идеалиста, мечтателя, честния човек и поета Алеко.

Голям поклонник на природата, Алеко отделя особено място на впечатленията си от срещата от Ниагарския водопад. Емоционален и чувствителен по природа , творецът – реалист създава пластично описание, което не губи своята естетическа и художествена стойност.

В края на миналия век грозното, пошлото и безобразното в българското общество изплуват на повърхността като "гнусна пяна". Много писатели и поети се заемат с трудната задача да я "изгребат"...

Алеко Константинов е пътешественик и страстен любител на природата. Съприкосновението с нея го освобождава от мъчителните и гневни изживявания на делника.

Едно литературнокритическо клише определя творбата на Алеко Константинов "Бай Ганьо" като една от четирите "най-български" книги. И ако "Записките" на З.Стоянов и "Под игото" на Вазов имат определено репрезентативе

Алековите фейлетони са силно белетризирани. Те не играят ролята на обикновени статии защото правят впечатление и се запечатват в съзнанието на читателя.

Анализ на образа на героя в различни разкази на Алеко Константинов.

"Качествата" на Бай Ганьо не са характерни само за него или неговото време, те могат да бъдат срещнати във всяко едно време навсякъде по света...