Кратък анализ на стихотворението "Повест" на Атанас Далчев...

Смислова доминанта на Далчевата поезия е проблемът за съдбата на човешкото време. Този проблем обединява основните теми на творчеството му – за ограничения живот на човешкото съществуване, за духовното и материално разтление на света...

Стихът на Далчев е рожба на същата литературна пролет, която дава на българската поезия революционните устреми на Христо Смирненски и септемврийските поети, идейно-естетическото бунтарство на Гео Милев, стихийната виталност на Елисавета Багряна.

Истински модерната поезия показва вярно непосредственото психическо протичане. Въпросите, които тя поставя чрез поезията на Атанас Далчев, са едноврвменно общочовешки и строго лични, защото се отнасят до Човека в отделната личност.

Немският философ Хана Арент в своята книга "Човешката ситуация" размишлява върху значението на предметите за човека. основна характеристика на предметите е тяхната трайност във времето: те не се развалят, както например хлябът или другите храни

Биография; Поезия; Светът на предметите в Далчевата поезия: "Болница"; "Старите моми"; "Хижи"; "Дяволско"; "Книгите"; "Стаята"; "Къщата"; "Повест"; "Прозорец"; "

Както в повечето стихотворения на Далчев, така и тук още самото заглавие на творбата лаконично и конкретно назовава топоса. Членуването на думата стая и на всички останали предмети, които допълват и доизграждат цялата картина, недвусмислено подчертават су

Има едно стихотворение на далчев, което още със заглавието си подсказва , че предмет на изображение няма да бъде познатата стая затвор , в която самотникът чака "вечната разбойница"-смъртта. Това е стихотворението "Камък"...

Има едно стихотворение на далчев, което още със заглавието си подсказва , че предмет на изображение няма да бъде познатата стая затвор , в която самотникът чака „вечната разбойница”-смъртта..........

Има едно стихотворение на далчев, което още със заглавието си подсказва , че предмет на изображение няма да бъде познатата стая затвор , в която самотникът чака „вечната разбойница”-смъртта. Това е стихотворението „Камък”...