Пътят на борбата е страшен. Това е път на риска, на страданието и може би на смъртта в името на най-великия човешки идеал – свободата.

Стихотворението "Борба" на Христо Ботев, публикувано за първи път през 1871, е бунтът на поета срещу робството,лъжите, манипулацията.

Когато трябва да се установи сигурното литературно наследство на Чинтулов, ние се намираме пред особени затруднения, поради факта, че той, като автор на пламенни бунтовни песни, живял в робска България...

Съчинението разсъждение върху тази тема показва героичния подвиг, с неговото безсмъртие, което принадлежи не само на миналото, настоящето, и бъдещето, а и на вечността.

Историята не е само първото ренесансово произведение в българската литература, но и първата родова книга на нашия народ, не случайно наречена " Евангелие на българищината".

Кратък анализ на темата за безсмъртието в различни произведения от поезията на Ботев.

В поемата се преплитат елементи от българската фолклорна и западноевнопейската баладична/романтическа традиция, допълвани от идейния заряд на възрожденската епоха.

Съчинение разсъждение върху стихотворението "На прощаване в 1868 година"от Хр. Ботев

Мисли и чувства, които вълнуват Вазов в лирическия увод на одата "Опълченците на Шипка".

Вазовото творчество е символ на единство между поет и народ. Да живее с пулса на родината, да въплъти в стиховете си всеки трепет на народната душа това Вазов счита за свой неотменен дълг.