Съчинение-разсъждение върху трети епизод на разказа "Една българка" от Иван Вазов.

В цялото Ботево творчество неизменно присъства идеята за свободата. В художествения свят на поета тя придобива мащабите на свръхценност, която осмисля житейската позиция на личността.

Повестта на Иван Вазов "Немили-недраги" е правдив и тъжен разказ за "предтечите на зорницата на българското освобождение" – хъшовете в Румъния.Те са трагични герои, които непрестанно мислят за родината си...

Важна роля за очертаване на националния дух в романа има началната глава "Гост": въвежда традиционната и нетрадиционната представа за българското ..

Идеята за величието на саможертвата в името на свободата е родила венеца на поетическото дело на Христо Ботев – величавата ода – балада "Хаджи Димитър".

Мотивът за майката като персонификация на родината е изведена до съвършенство, чрез обединението на двата образа.

В първа и втора глава писателят постепенно въвежда читателя в света на хъшовете. За да изясни техния начин на живот, идеалите и копнежите им, Вазов прави подробно описание на нощния град...

В повестта "Немили - недраги" пета глава представя мъченическата и героичната смърт на Странджата като класически пример за мъжество и родолюбие. Знаменосеца умира в изгнание и мизерия, а не както е мечтал – в славна битка на Балкана. Но неговат

Ботев като изключителна личност е бил от хората с постоянно тревожни души, от онези люде, които не могат да се задоволят с обикновеното, за които се казва, че са "родени бунтовници", които все мечтаят, все дирят и все се стремят...

Във всяка една от дванайсетте оди на цикъла "Епопея на забравените" Вазов възвеличава върхови прояви от нашата история, които всеки българин трябва да знае и помни, за да черпи от тях национално самочувствие.