Житието на свети Кирил възниква скоро след неговата смърт/869г/. Написано е в чест на светлата памет на създателя на славянската азбука и за прослава делото и живота му.

През античността човекът е поставен на пиедестал, той е образ, носещ в себе си красота, хармония. Древните хора смятат човека и човишкото тяла за Божие дело, докато през Средновековието Богът и религията са най-важни, науката и разпростр. на вярата.

Тема върху творбата на Черноризец Храбър - "За буквите".

Подтискаща е атмосферата по българските земи в средата на ХVІІІ век. Спомените за отминало величие и слава са все по-бледи.Следите им се губят сред мрачната действителност. Засилващото се гръцко влияние и непрестанния османски гнет

Паисий Хилендарски не претендира за авторово присъ­ствие в книжовния небосклон на осемнадесетото столетие от създаването на България. За липсата на такова самочувствие говорят не само оскъдните лични данни, но и едвам за­белязващите се между редовете

Понякога литературната история си прави странни експерименти и шеги - за авторите на посредствени произведения информацията е богата; за творци, чието дело е влог в художествената и обществената мисъл, се знае малко или почти нищо.

Увод на литературно интерпретативно съчинение върху старобългарската литература /общо/

Посланието е ясно - българинът не трябва да се отмята от своя език и вяра, защото сме само едни българи на таз земя и няма други като нас. Това е посланието на 21-то столетие. Какво би станало ако всеки българин се отметне от своя език и култура?...

Съчинението "За буквите" е написано в края на 9 в. Вероятно е предназначено за Преславския събор от 893г.,на който славянската писменост е утвърдена като официална за България...

В "голямата" "История славяноболгарская" на Отец Паисий, наричана макроистория, има множество "малки" историйци, наричани микроистории, които пре-раз-казват "жития"-битията на погинали....