От Паисий, та и до днес, човекът с копнежа си по красотата и щастието е непреходен, романтично обаятелен обект в българската литература.

В "Дервишово семе" се разкрива тежката орис на двама влюбени – Рамадан и Силвина, на които е писано да живеят заедно само с мисълта за едно прекрасно бъдеще и никога да не могат да се насладят на любовта си.

Също като Елин Пелин и Йовков свързва изцяло литературната си дейност със съдбата на българското село, предимно в Добруджа.

Атанас Далчев заявява своето присъствие в националната ни литература през 20-те години на миналия век - време на модернистични търсения, изразяващи се в дистанцирането от символизма и завръщането на словото към изначалната му сетивност и първичност...

Яворовата творба "На нивата", публикувана за първи път в сп. "Ден", кн.11-12, през 1896 г., носи типичните белези на ранна поетична изповед, в която преобладават минорните жалейни мотиви.

Алеко Константинов е роден през 1863г. в Свищов в богато и аристократично семейство. Един след друг изгубва всичките си роднини. Образова се първоначално в прочутата Априловска гимназия, след това в Русия. Завършва юридическия университет в Одеса.

Въпреки че създава в духа на символизма и някои от най-великолепните здрачни лирически картини а българската поезия ("Цветарка", "Жълтата гостенка"), и някои от най-мрачните картини на социалната несрета ("Зимни вечери"), нег

В повестта "Преди да се родя" разказвачът Ивайло Петров представя автобиографията си от особенна гледна точка – "преди" собственото си раждане. Той връща читателя към своето минало, като говори сякаш е бил свидетел на всички тези слу

Алеко Константинов е един от продължителите на българския възрожденски пътепис. Но нещо много съществено отличава неговите пътеписи от останалите. Авторът не описва всичко видяно по време на пътуването, а подбира внимателно фактите.

Да си припомним оная идилична картина, когато за първи път авторът описва Ния – шуртящата в зеления двор чешма, яркото слънце, смеховете на младите момичета...