Майсторът на българкия разказ, белетристът, "битописецът" Елин Пелин е видян не просто като разказвач, а като поет, певец и художник. Още в началото на творческият му път социалният критицизъм е съставна част от мирогледа му.

Едноименното стихотворение от първата книга на поета "Прозорец" е програмна творба и еблема на Далчевата поезия. Прозорецът е един от най-често повтарящите се предметни символи в нея.......

В стихотворението се заговаря за онези нежност и чувствителност, които всяка личност притежава. В "Тихият пролетен дъжд" човекът е оптимист, радващ се и на малките, на пръв поглед незначителни неща като самия дъжд.

Поезията на Вапцаров е поезия на променящия се живот, на развиващото се човешко съзнание.

Пенчо Славейков е този от значимите български поети след Освобождението, чието творчество е свързано с изключителната задача да се преодолее "етноцентризма" на възрожденската епоха.

Гротеската - нравствена деформация на хуманните ценности в "Дамата с рентгеновите очи" на Светослав Минков.

В творчеството на Елин Пелин откриваме реализъм и дълбоко познаване на българската душевност.

Едно от най-големите постижение на съвременната българската литература-"Крадецът на праскови" е най-известната творба на Емилиян Станев.Писана в следвоенните години на страдание и смърт,тя разказва за събитията от Първата и Втората световна войн

Повестта "Преди да се родя" предлага необичаен поглед към традициите, миналото, към познатото и скъпото, свързано с детството, семейството, рода.

Есе върху стихотворението на Атанас Далчев "Повест".......