По своята природа процесът на функциониране на управленските системи е информационен и главен негов резултат е изработването на управленски решения, отнасящи се до управлявания обект.

Мениджърът е човекът, на когото е поверена една формална организация или някакво нейно подразделение. В рамките на организацията той притежава формална власт, която използва, за да решава определени задачи, като:

Контролът е неизменна и много важна част от управленския процес на всяка организация. Добре работещите фирми винаги са се отличавали и с това, че имат много добре конструирани и работещи системи за контрол.

Първо, лидерството трябва да е свързано с група хора подчинени или последователи. Чрез своята готовност да възприемат указанията на лидера членовете на групата спомагат да се определи неговият статус и да се осъществи процесът на лидерство.

Мотивацията подтиква индивида да се държи по определен начин. Тя определя до голяма степен поведението на хората и определя неговите форми, посоки, интензивност и продължителност.

Понятията политика и стратегия се използват често в теорията и практиката на стопанското управление.

Комуникацията е съществена и важна част от управлението. Без нея мениджърите не биха могли да изпълняват ефективно задачите си.

Разгледан във функционален аспект , управленският процес може да се представи като съвкуп-ност от общоуправленски функции, специализирани или конкретни функции и дейности.

Като състояние организацията е вътрешно присъща на всяка система. Под организация в този смисъл се разбира и състоянието на системата, нейната организованост.

Първоначално се е смятало, че физическото обкръжение (например шум, светлина, влажност) има въздействие върху производителността.