"Адът – това са другите"

Седя тук и за пореден път се опитвам да дешифрирам тези думи: "Адът – това са другите". Темата ми звучи много странно, сякаш зад думите се крие някое послание или някаква подтема. Какво ли си е мислел Жан Пол Сартр, изричайки тези думи?