Анализ на разказа "Шибил" от Йордан Йовков
Целият живот на Йовков е
белязан със знака на зрелостта на човека в отношението му към света. Емблена на
неговото присъствие в българската литература е чистият хуманизъм. Филклорната
песен,легендата и въобще паметта на народа задават опорните точки в
изключителните пространства,които обитават Йовковите герои. Те са представени
често като физически красиви,а обаянието на душевния си свят изявяват в някой
преломен за тях момент,ала основно действащ е нравствено-естетическият критерий.
Неслучаино сборникът Старопланински легенди започва с разказа "Шибил". Водещи в
него са темите за духовната свобода и за преодоляването на страха от
смъртта.
В литературния шедьовър "Шибил", Йовков поставя вечните проблеми
за любовта и смартта.
Й.Йовков ни среща с изключителни герои,способни на
силни чувства в моменти на върховни изпитания. И Шибил,и Рада,и Мурад бей са
такива. Още в началото на разказа е подчертана изключителността на Шибил.
Откроява се сред групата жени и Рада-нагласена,облечена в коприна и нагиздена с
пендари,тя остава сама на пътя срещу страшните хайдути. Срещата на един силен
мъж и една красива жена се оказва фатална. Самата епоха-страшна и романтична,е
декор за техните изпепеляващи страсти. Началото на разказа провокира
читателя-защо страшния,неуловим найдутин сам отива да се предаде? Той снема
красивия ореол от легендарност и слава,белязали човешкия му земен път със знака
на излючителното. Митът за героя започва да се руши. В мислите си героят се
връща към съдбовната среща,която преобръща живота му. Изправили се срещу
беззащитните жени,разбоиниците въплъщават Йовковата представа за злото и
безчовечността. Те се подчиняват единствено на своя главатар-силен и
мъжествен,но жесток и безмилостен. Но и този човек,погазил много закони,отнемал
най-ценното-живота,е безсилен пред магията на любовта. Тя го врахлита
неочаквано. Страшният Шибил е покорен от Рада-чудна бърканица от жена,дете и
дявол. Той и се покорява без никаква съпротива-не игла,нож би могла да държи
между зъбите си и от този нож той с удоволствие би умрял. Любовта е велик
асила,необяснима и непредвидима,без правила. Влюбеният мъж не може да бъде
хайдушки водач Шибил преживява странно преображение. Мъчително,но сладостно
умира и страшният хайдутин,за да се ради човекът със страшна,белязана от
възмездието съдба. Разцъфтявашото любовно чувство Йовков свързва с пробуждането
на пролетта. Сваляйки от себе си хайдушките дрехи и страшното оръжие,Шибил се
отказва от един начин на живот,в който е бил цар на планината и другар на
орлите. В съдбоносния момент,когато героят тръгва към една усмивка,която го
мами,Йовков представя физическата хубост на Шибил. Провокиран от нея,Мурад бей
възкликва:Какъв юнак!Какъв хубавец!. Рада и Шибил се срещат в един духовно
извисен свят на красота и любов,контрастен на реалния. Срещат се като равни и
умират като равни и е трудно да се определи кой е по-достоен за възхищение.
Шибил не чува майчиния писък,но протяга ръце,за да прегърне Рада,без да се
страхува и да бяга от смъртта.
Чрез гибелта си героят изкупва всичките си
земни грехове и защитава правото си на свободен избор и човешкото си
достойнство.
Между двамата мъртви лежи червеният карамфил като символ на
онази любов,пред която е безсилна и смъртта.
Коментари