Луксация /изклчване/ на ставата

Луксацията представлява трайно разместване на костите, образуващи ставата. Тя е пълна, когато разместените кости не се допират една до друга, и непълна, когато те са в частичен допир.
Най-често тя настъпва в резултат на механично нато варване върху една от костите, което надминава нормалния обем на движение в ставата. Костта разкъсва ставната капсула и излиза извън нея.
При разкъсването се засягат нерви, кръвоносни съдове и мускули, а при разкъсване на кожата се появява отворена луксация. Като последица от силната болка мускулите около ставата се контрахират и притискат изместената кост в принудително неподвижно положение. Активните движения в ставата са невъзможни. Ставата променя нормалната си конфигурация и се подува в резултат на настъпилия вътрешен кръвоизлив.
Луксацията налага спешно лечение, което се извършва в хирургично - ортопедично отделение. Там се предприема наместване, а при неуспех или усложнения и по показание се пристъпва към ортопедично - възстановителна операция. В повечето случаи се постига възстановяване на нормалната ставна структура и на ставната двигателна функция.
Най-честа е луксацията на раменната става, поради плитката ставна ямка, голямата подвижност и липсата на здрави връзки по предната и долната й страна. Луксацията настъпва при падане върху дланта или върху лакътя и много рядко при директна травма върху рамото.
Главичката на раменната кост излиза навън от ставната ямка и от капсулата, а ключицата не се размества и се опипва на нормалното си място под кожата /т.н. симптом на пагона/. Болният поддържа със здравата си ръка изкълчената, за да намали болката.
Изкълчването на лакътната става настъпва при падане върху дланта при изпъната ръка или при силен удар отзад по лакътя. Непълно изкълчване на лакътната става нердко се наблюдава при малки деца след силно дръпване на ръчичката.
Подлакътницата е завъртяна навътре, а активни движения в ставата са невъзможни. При опит за раздвижване на ръката детето се оплаква от силна болка.
Луксация на тазобедрената става много рядко настъпва, поради много здравите вътре- и извънставни връзки. Тя настъпва при много силен натиск върху сгънат и завъртян в ставата крак.
Често луксацията се съчетава със счупване на таза в областта на ацетабулума /ставната ямка/. Най-характерният признак е принудителното положение, което заема луксираният крайник при излизане на главичката на бедрената кост извън и зад ставната ямка. Кракът е свит и завъртян навътре. При излизане на главичката на бедренатата кост извън и пред ставната ямка кракът е свит и завъртян навън.
Луксацията на шийни прешлени е много опасно. Признаците са: силна болка и неподвижност на шията, наклон на главата към страната на луксацията или напред, силна болка при натиск върху прешлените.
При всички видове луксация, особено на големи стави /тазобедрена, коленна, раменна, шийна/ на място се извършва само временна превръзка за обездвижване на ставата и веднага се предприема транспор тиране на болните в хирургично-ортопедично заведение за оказване на спешна квалифицирана помощ и оперативна намеса.
Всяко забавяне на транспортирането намалява шансовете за успешна операция и уве личава рисковете за настъпване на необратими усложнения.
Прогнозата на луксация особено на големи стави е сериозна. При настъпили усложнения тя се влошава и става неблагоприятна.