Сърдечна недостатъчност

Сърдечната недостатъчност представлява състояние, при което сърцето не получава достатъчен приток на кръв от венозната система, не може да изтласква необходимите количества кръв, с които да задоволява потребността на органите и тъканите от кислород и хранителни вещества или е на лице увеличено налягане - застой на кръвта във венозната система зад отслабналата част /лява или дясна/ на сърцето.

Хроничната левокамерна сърдечна недостатъчност
Най-често се причинява от:

1. Артериална хипертония /в 54% от случаите/;
2. Хронична исхемична болест на сърцето /ХИБС/ - 30% от случаите;
3. Клапни сърдечни пороци /в 10% от случаите/.

Нерядка причина са заболявания на миокарда, вродени сърдечни пороци, разширение /коарктация/ на аортата и други малформации и заболявания. В резултат на развила се левокамерна сърдечна недостатъчност настъпват редица промени в циркулацията на кръвта /хемодинамиката/ и признаци от страна на редица органи и системи. Създават се условия за поява и равитие на белодробен застой, а по-късно - и на повишено налягане в белодробните артерии. Болните се оплакват от задух, кашлица с отделяне на белезникави и кръвенисти храчки. Установяват се хрипове в дадните долни части на белите дробове. Количеството кръв, което преминава през бъбреците намалява, и в резултат на това намалява количеството на отделяната урина /олигурия/. В организма се задържат натриеви йони и вода, което предизвиква покачване на телесното тегло и поява на отоци. В по-късен стадий се развива и дяснокамерна сърдечна недостатъчност с обременяване на дясната камера и дясното предсърдие и увеличение на черния дроб. Задухът е постоянен, даже и в покой, отоците по краката се увеличават, устните и краищата на пръстите посиняват, кашлицата и отделяните храчки постепенно изтощават болните. Те се оплакват от крайно безсилие, безсъние, загуба на апетит.

 
Остра лявокамерна сърдечна недостатъчност /кардиална астма/
Острата лявокамерна сърдечна недостатъчност настъпва бързо. Най-честата причина са бързото покачване на артериалното налягане /хипертонична криза/ и острият инфаркт на миокарда. Кардиналната астма настъпва най-често нощем или при физическо усилие. Болните се събуждат от задух с дразнеща кашлица. В хода на асматичния пристъп те отделят белезникави и кръвенисти пенести храчки, отначало единични, а по-късно - обилни. Със или без лечение кардиналната астма преминава за минута или за няколко часа, като дишането постепенно се нормализира, кашлицата и храчките намаляват и изчезват. Не винаги се наблюдава белодробен оток.
Лечението на кардиналната астма и на белодробния оток се провежда по правило в интензивно болнично отделение. Прилагат се диуретици, кардиотоници, кислород, спазмолитици, по показание - антихипертензивни и аналгетични медикаменти. В хода на интензивното лечение се изяснява произходът на острата лявокамерна сърдечна недостатъчност, вкл. развитие на миокарден инфаркт, хипертонична криза, остър миокардит и други заболявания. Прогнозата е сериозна. Тя се подобрява при трайно подобрение на основните причинни заболявания, предизвикващи кардиална астма.
Профилактиката се състои в грижливо отношение към всички болестни състояния, предразполагащи и причиняващи остра лявокамерна сърдечна недостатъчност, ефективно лечение на заболявания, които водят до отслабване на миокарда на лявата камера, провеждане на закалителни процедури, подходящо климатолечение, физкултура с тренировъчен характер, поддържане на нормално артериално налягане.

Хронична дяснокамерна сърдечна недостатъчност
Тя представлява състояние, при което дясната сърдечна камера недостатъчно ефикасно изтласква към белодробния съдов ствол постъпилата от венозната система кръв. Най-честата причина за развитието на това състояние са хронични обструктивни заболявания на бронхите и белите дробове /хроничен бронхит, белодробен емфизем, хронична пневмония, бронхиектазии, пневмофиброза и други/. Тя е често усложнение на късния стадий на лявокамерната сърдечна хронична недостатъчност.
Много важен признак на това болестно състояние е подуването на шийните вени и усилване на тяхните пулсации. Черният дроб се увеличава и се опипва уплътнен и леко болезнен в дясното подребрие. В последствие постепенно се развива чернодробна фиброза и цироза с поява на асцит /набиране на течност в коремната кухина/. По краката се появяват умерено изразени отоци. В много случаи отоците са по-разпространени и обхващат гърба, кръста и половите органи. Поради намаления кръвоток в бъбреците диурезата намалява /олигурия/. По видимите лигавици се наблюдава цианоза.r
Лечението се състои в подобряване и излекуване на основните заболявания, които причиняват появата и развитието на това болестно състояние, както и отстраняване на предразполагащи и предизвикващи фактори. Лекарственото лечение включва прилагане на кардиотоници, диуретици, спазмолитици, витамини, кислород, отхрачващи и антибактериални средства. При подобрение се предприема климатолечение, физкултура и физикални процедури.
Прогнозата е сериозна. При чести изостряния на причинните заболявания и развитие на чернодробна цироза прогнозата е крайно неблагоприятна. Профилактиката се състои в предпазване от хронични бронхобелодробни заболявания, водещи до поява и развитие на дясностранна сърдечна недостатъчност. Забранява се тютюнопушенето.

Тотална /двустранна/ сърдечна недостатъчност
Обикновенно двустранна /двукамерна/ сърдечна недостатъчност се развива на основата на лявокамерна сърдечна недостатъчност, която в последствие се усложнява и с дяснокамерна сърдечна недостатъчност. В някои случаи тя се дължи на заболявания, засягащи едновременно двете камери - исхемична болест на сърцето, миокардит, миокарден инфаркт, аортно-митрален порок, хронична обструктивна бронхобелодробна болест, белодробна болест, белодробна тромбоемболия с белодробен инфаркт и други. Характерните признаци са задух, отоци, цианоза по видимите лигавици, намалена диуреза, увеличен черен дроб, асцит, съчетани с признаците на основните белодробни и сърдечно-съдови заболявания, довели до развитие на тотална сърдечна недостатъчност.
Лечението се провежда в болнично заведение. Прилагат се диуретици, кардиотоници, кислород , антибактериални и отхрачващи средства, бронхолитици, витамини, по показание - кортикостероидни и други медикаменти.
Прогнозата е неблагоприятна, а при настъпили усложнения - абсолютно лоша.

Степени на сърдечната недостатъчност
Лявокамерната сърдечна недостатъчност се разделя на три степени:
I степен болните получават задух при обикновено физическо натоварване;
II степен - болните получават задух при незначително физическо натоварване /II а/, и в покой /II б/;
III степен - наличие едновременно на лявокамерна и дяснокамерна сърдечна недостатъчност с асцит, чернодробна цироза, отоци, дихателна недостатъчност, цианоза по видимите лигавици.
Болестното състояние при III степен на сърдечната недостатъчност не се поддава на лечение, то е необратимо и завършва със смърт.