Румъния като огледало
(есе)
Читателят сигурно добре помни как преди десет години седяхме залепени в телевизорите и съпреживявахме първата революция в реално време. Отвреме навреме се мяркаха някакви несръчни кадри на сгради, шум от хаотична стрелба, после отново - телевизионното студио, където някакви нахлули хора от улицата се натискаха да влязат в кадър без да имат да съобщят нещо повече от знака "victory!", да се усмихват непроизволно, да се споглеждат щастливи, да се разплакват. Това беше една революция на телата, които искат да влязат в кадър и тяхната Бастилия неслучайно беше сградата на телевизията.
С какъв унес само събирахме дрехи, храна и кръв за борещите се балкански братя! Катастрофата, която тегнеше върху всички ни най-после се беше разразила; всичко се беше оказало истина и колко добре, че това ставаше не у нас. Имаше от всичко: тирания, налуден диктатор, народ, излязъл на улицата. Сбъдваха се всички сценарии, с които поколения европейци бяха захранвани от френската революция насам. Събитията пасваха на най-дълбоките ни очаквания, страхове и надежди, ето защо те изглеждаха по-реални от реалното, хиперреални.
Първото стряскане дойде, когато от революционен Букурещ пристигна молба да не изпращаме повече кръв, имали нужда само от пари. После ни озадачи трибуналът, пред който бе осъден на живо и разстрелян пред камерите Чаушеску и жена му: най-потресаващ беше едрият план на разръфаното канапче, което завързваха неразбиращите какво им се случва, оглупели старци. Постепено стана ясно, че повечето трупове в Тимишоара са били вадени от моргата и че в народното въстание всъщност може би по хората са стреляли собствените му предводители, за да създадат по-вълнуващ декор за световните телезрители. Накрая бившият висш номенклатурчик Илиеско взе властта, създаде нова еднопартийна ситема, контролирана от Фронта за национално спасение, доведе миньорите да бият студентите и с една дума погуби шест години на Румъния.
Най-интересното е, че самият Чаушеску двайсет години по-рано бе устроил на демократичната общественост също толкова вълнуващ театър. Отказвайки да подкрепи и дори осъждайки интервенцията в Чехословакия, той се превърна в олицетворение на мечтата за разкъсване на желязната завеса и овобождение на народите от съветското иго. Не пусна ли той на свобода още с идването си на власт през 1965 всички интелектуалци, осъдени по времето на Георгиу Деж заради патриотичните им убеждения? Наградата не закъсня. През 1969 Никсън пристигна в Букурещ, където преди него вече е бил Де Гол. Двойката Чаушеску започна да шества по световните президентски резиденции и кралски дворци, като румънските посланици имаха за основна задача да уреждат нови и нови почетни докторски титли в западни университети за неграмотната Елена, провъзгласена за гениална химичка.
Там, където публиката привиждаше реакция на националното срещу империализма на интернационалното, все по-ясно се очертаваха симптомите на параноята. Впечатлен от успехите на Северна Корея в масовизацията на телата, двойката Чаушеску се хвърли в осъществяването на все по-грандиозни проекти: метарлургически комбинати, самолетни заводи, "систематизация" (т.е. пакетиране в блокове) на селата, дворец на народа, по-голям от Петнагона, до който води булевард по-широк и дълъг от Шанз Елизе, заради които се събаря половин Букурещ, изплащане на държавния дълг противно на всяка икономическа логика. Румънецът постепено се преврърна в перонаж от вицовете (В Букурещ, казваха, продавали тоалетна хартия само срещу бележка, че си ял). Въведоха се "научнообосновани норми за потребление", забраниха се хладилниците през зимата, а максималната позволена температура у дома стигна 14 градуса... Само че на всички много им се искаше да видят в Румъния началото на едно национално възраждане на изток, ето защо пред самия край Чаушескуви бяха приети на най-високо ниво във Великобритания, например.
Ето така новият медиен свят ни обрича на това да прескачаме от една крайност в друга, без преход. Медията е съучастник на нашето желание, тя борави не с рационални съобщения, а с емоции, драми, сюжети. В този смисъл румънската ТВ-революция възвести нова епоха - епохата на войната в Залива или в Косово, където на всички така много се искаше доброто да победи без загуби абсолютното зло. Наистина по-късно си даваме сметка, че нещата не са били точно такива, а може би са били съвем обратните. Само че трезвият рационален поглед назад е далеч по-скучен от преживените на живо страсти докато сме вътре в сценария; пък и колко са хората, които ще си дадат труда да проверяват нещата по-късно? В света на телевизията емоцията винаги ще печели, а ние винаги ще се хващаме.
Коментари