ДВУБОЯТ МЕЖДУ ЖИВОТА И СМЪРТТА В БАЛАДАТА
“ХАДЖИ ДИМИТЪР”
Как първата строфа доказва зададената тема?
Жив е той, жив е! Там на балкана
Потънал в кърви, лежи и пъшка,
юнак с дълбока на гърди рана,
юнак в младост и сила мъжка.
- Отделните думи се асоциират с живота; - Отрича се исторически доказаното, че Хаджи Димитър е мъртъв |
- исторически факти за действителната смърт на Хаджи Димитър; - асоциации със смърт |
Този смислов парадокс определя жанровата специфика на творбата – БАЛАДА – лиро-епическо произведение с легендарно-фантастичен сюжет.
Кои са измеренията на този двубой между живота и смъртта, между робството и волния полет и как се развива този двубой?
ВЪВ ВРЕМЕТО |
1. 1. – 6. СТРОФА се обобщава дневната картина
2. 7. - 11.СТРОФА е нощната картина – в смислово отношение това е преход от робството към Балкана – двете части са очертават като дълбоко сродни, защото са част от неизбежния кръговрат на времето, но същевременно и драматично конфликтни, т.е. потвърждаване на философската максима за единството и борбата на противоположностите / символ на това раздвоение се явява пречупената на две сабя/.
3. Времето е побрало двубоя в една “рамка”, която в кръг затваря проблема за вечната борба и победа – 12. СТРОФА е своеобразно повторение на 1.СТРОФА – възвръщането на утрото и затварянето на денонощния кръг придава на цялото описание значение на повторяемост, за вечна борба и победа, за надмогване на физическата смърт чрез духовно извисяване – обърнете внимание на глаголните форми в 7.строфа – сег.вр., св.вид = повторяемост, сигурност, вечност.
4. Но се натъкваме на един парадокс – времето се движи в кръг, което означава освен повторяемост и застиналост, като че ли денят е един и същ.
ИЗВОД: Тези две противоположности се сливат в една художествена цялост, т.е. времето застива, за да се предаде двубоят между живота и смъртта.
В ПРОСТРАНСТВОТО |
1. Робството – свързано с полето, жътварките, робските песни, изпепеляващото слънце.
2. Героизмът се свързва с преминаването на юнака във вселената – символи са небето, Балкана, който придава национално звучене на подвига. Митологизиран е образът на слънцето, като символ на живот.
Символите на робството и героизма се откриват в първите три строфи – противопоставени и взаимно проникващи.
3. 5. СТРОФА има обобщителен патос – 6. СТРОФА бележи рязък поврат към живота, към картината на деня, като че ли в потвърждение на обобщителния патос, а баладичният елемент, изразен чрез оксиморон / вълк – кротко/, придава свръхестествени измерения на подвига.
МОТИВЪТ ЗА ЮНАЧЕСТВОТО И ПОРАЖЕНИЕТО |
1. В 1.СТРОФА лирическият герой е наречен юнак, името на баладата потвърждава тази представа.
2. Във 2. СТРОФА е внушено чувството за безнадеждност, което преобладава – олицетворение на крайното страдание, слизането в преизподнята на поражението, все още юнакът е в сферата на проклятието, тепърва предстои полетът на духа / захвърлил, строшена, очи тъмнеят, глава се люшка, уста проклинат/.
3. В 3. СТРОФА чувството за безсилие и самота се засилва – повторение на отделни фрази от 1. строфа, засилени чрез инверсия и поставяне на глагола “лежи” в началото на стиха /ефекта на емоционалното ударение/.
4. 4. СТРОФА представлява песимистичната кулминация, осъществена чрез емоционалната реч на лирическия аз – възклицания, повелителна интонация, накъсана реч, анжмбмани.
…Ще загине и тоя юнак… - въпреки началното отрицание, смъртта е видяна очи в очи- това е най-ниското стъпало на бездната, когато смъртта е осъзната; оттук започна победният полет към безсмъртието.
…Но млъкни сърце! – повелителната интонация разкрива огромната скръб на лирическия говорител, който със сърцето си е прозрял силата на поражението, но ако сърцето замлъкне, започва да говори разумът.
5.5. СТРОФА – звучи убедително и категорично– всичко, което е част от света на страдащия герой присъства в обобщен вид в тази строфа - /земя и небе, звяр и природа, певците и песните, които пеят за него/
ОБРАЗЪТ НА САМОДИВИТЕ |
1. Допълва представата за двубоя между живота и смъртта.
2. Този образ е в контраст с образа на робините в полето.
3. Чрез този образ читателят се пренася от реалното, от гибелта като физическо състояние към непознатото, красивото, неизживения живот:
А/ Как в песента е осъществен този контраст? – на лексикално ниво, чрез контекстови антоними – трева зелена / жътва е сега; вода студена / грей слънце в таз робска земя; чудни, прекрасни песни / жални песни
Б/ Как звучи в емоционален план нощната картина? – Ботев талантливо се е предпазил от сладникаво-романтичните описания; чувства се драматичният сблъсък с жестоката истина чрез мотива за духа на Караджата. Споменаването на името напомня за погрома; с търсенето на неговия дух се загатва, че нощта ще свърши.
Но съмна вече! – когато се е стигнало до предела на задушевното преживяване, следва обрат към реалността, към началото. Създава се впечатление, че всичко ще се повтори – трагично, но и с някаква надежда, че духът е безсмъртен.
РЕАЛНОТО И ФАНТАСТИЧНОТО |
1. Изборът на жанра “балада” го предполага.
2. Сблъсъкът между физическата смърт и духовното извисяване също предполага баладични елементи.
3. Двубоят между живота и смъртта, кръговратът във времето предопределя смесване на реално и фантастично /реалните, земните животни се издигат до сферата на фантастичното чрез действията си, покорени от силата и волята на юнака; а самодивите слизат на земята, като нежни, грижовни сестри/ - 6.СТРОФА, 8.-9. СТРОФА
МОТИВЪТ ЗА ПЕСЕНТА |
1. Самата творба възприемаме като песен – символ на възхвала.
2. Песента е четвъртото пространствено измерение в баладата след полето, Балкана и небето.
3. Каква е песента в тези символни пространства?
ПОЛЕТО – пеят жетварки, пейте робини, тез тъжни песни
БАЛКАНА – хайдушка песен
НЕБЕТО – самодиви чудни, прекрасни песни поемнат
ВСЕЛЕНАТА /обобщена представа за земя и небе/ - като многогласен хор певци песни за него пеят
4. Характерни качества на песента: тъжна и светла/ робска и бунтовна – прераства във възхвала на подвига, сплотява материалното и идеалното; действителното и фантастичното; родовото и космическото.
Коментари