Символика на песента в стих. "До моето първо либе"

Символика на песента в стих. "До моето първо либе"

1. Светът на любовта е представен чрез любовната песен, а тя метафорично е изразена чрез “отрова”, “робство”, “лудост”/ ключови думи в първите три строфи/, защото може да отклони героя от избрания път.

2.Любовната песен е далеч от ритуалното пеене по време на народен празник. Не звучи човешки глас – заменен от метафоричния глас на гората, на плача на сиромасите, на ека на бурите; от песни за теглила /4. и 5. строфи/ .

3.Чрез този глас не се поглежда към небето, а към “зиналите страшни долове”/8.строфа/ - светът, за който пее този глас, не е любовен свят, а изпълненият с отрова, робство, лудост свят на смъртта.

4.Лирическият Аз търси взаимност, очаква се силата на любовта да приближи интимния до социалния свят – призивът отново търси песента – пеенето заедно, пеенето на еднаква “песен такава”. Знаците на социалното нещастие, дългът към народните съдбини се откриват в 6 строфа.Героят не просто търси взаимност, той не приема колебание, за което говори императивният тон на “Запей или млъкни, махни се!”, и се потвърждава от метафората на нетърпението –“сърце ми веч трепти – ще хвръкне”.

5.В “реалното битие” човекът не се чувства щастлив, не се чувства жив, а когато смъртта е ТУК, човек не може да бъде тук. Посочването на ТАМ е единственото възможно място за бореца, където може да се бори за живота на този свят. Светът на смъртта е краят на борбата – това е истинският живот и истинският край.

6.Борбата /т.е.смъртта/ е представена като сватба.

А/ в нар.представи сватбата е своеобразна смърт, защото се напуска домът, приемането на чужда кръв от другия род означава разкъсване на родовата цялост.

Б/ сватбата е и битка– трябва да се отвоюва новото положение на женения човек в “чуждия” свят. “Умират” момата и ергенът, за да се “родят” съпруга и съпруг. Това е игра на живот и смърт, на умиране и на раждане – сватбата е сравнена с природен катаклизъм, с буря.

7.-8. стих- в стиховете е вложена идеята за драматичния сблъсък между любовта като интимно чувство и любовта към родината като дълг и отговорност към поробения народ. Анафоричното повторение на наречието “там” насочва към чаканото с нетърпение време и към мястото /гората, Балкана/, свързано с красотата на борбата. Песента отново се завръща, но вече като обет за жертва.Оксиморонът във финалните стихове на стихотворението е част от красивата представа на лир.герой за героичната смърт, сватбата със смъртта е своеобразна метафора, която д-р Кръстев определя като “Ботевата концепция за живот след смъртта” – съдбовното привличане на Ботев от смъртта е своеобразно търсене на достоен изход от един непредпочитан свят.