Потребителско равновесие . Потребителски излишък.

(Икономика. Микроикономика.) 

   Това е такова състояние на потребителя, при което той използва дохода си така, че да получава максимална полезност от различни количества и пропорции блага. Това равновесно положение не се нарушава от потребителя, докато не се променят неговите предпочитания, целите на благата или предлаганата полезност на парите. Потребителят трябва да разпределя дохода си между различните блага и услуги рационално, тоест той трябва да проявява рационално поведение. Рационалното поведение е такова, при което се търси възможно най- голяма възможна полезност чрез класиране на блага според полезността , която носят. Полезността се променя при нарастване на количеството благо.

   Рационалното поведение означава още, че всяка парична единица от дохода трябва да се използва така, че потребителят да максимизира общата полезност. Той трябва да държи сметка за пределната полезност на благата и техните цени.

   Потребителски излишък (печалба или рента за потребителят)- представлява разликата между общата полезност на една стока и общата пазарна стойност, този потребителски излишък възниква , защото плащаме по- малко, отколкото получаваме. Причината се крие в закона за намаляващата пределна полезност. Още можем да кажем, че причината се крие в обстоятелствата, че купуваме стоките по пазарни цени , определени по пределната полезност на последната потребявана единица. Появява се разлика между платената и използваната полезност на стоките. Използваната полезност е сбор от полезностите на последователно потребяваните части от стоката , а заплатената полезност се определя от общата икономическа ценност, стойността на стоката. Тя от своя страна се определя от пределната полезност и количеството на благото 

Задоволяването на потребностите е процес на потребление на блага. Понеже незначителна част от тях се среща в готов вид, хората са принудени да ги произвеждат. В модерния и постояно развиващ се свят хората не могат да произвеждат всичките си потребности тогава те влизат в роята на купувачи и закупъват нужните им блага.

Човекът със своите потребности и дейността си за задоволяване на потребностите си взаимодействайки с икономиката. Човешките потребности, респективно потреблението с оглед на задоволяването им от една страна и производството на блага за задоволяване на потребностите от друга страна са двата полюса за икономиката

От философска гледна точка потребностите са неприятни усещания поради липсата на нещо, които се преодоляват с преодоляването на самата липса. От икономическа гледна точка потребностите са основата нужна на човека за постигане условията необходими на неговото съществуване. Осигурявайки си условия на своето съществуване. Потребностите са началния пункт на икономическия процес. Те осмислят човешката дейност, дават и посока и мотивация (всичко, което прави човек е защото има някаква мотивация). В икономическата теория икономистите класици предават предимство на производството смятайки, че именно производството създава и задоволява потребностите. Икономистите неокласици напротив смятат, че производствената дейност на хората предхожда от техните потребности. Всъщност става въпрос за взаймодействие между потребности и производство. Схематично връзките се изразяват по следния начин:

Потребностите зависят от следните фактори. На първо място потребностите са биологично обусловени (на първо място човек да се храни). Този фактор формира само първичните потребности на човека. Човек не е само биологично същество, той има и духовна същност. На второ място неговите потребности имат и социална и колтурна обусловеност. Те зависят от мястото, което той заема в обществото, както и от духовните му стремежи. На трето място човек има и духовно обусловени потребности. В крайна сметка човек е духовно същество. В днешните икономически и социални условия на живот все пвече хора задоволяват своите потребности чрез покупки. Като такива те се разграничават в отделна група обекти – купувачи.

Могат да се покажат няколко характерни черти  проявяяащи потребностите на купувачите:

• А) преди всичко те имат свойство да се насищат. Поради това те отслабват, а понякога губят значение
• Б) потребностите на купувачите обаче не само се насищат, но и се възпроизвеждат (възстановяват). Това произтича от природата на човека. В процеса на възпроизвеждането и те се облагородяват и мултиплицират. Потребностите не само се облагородяват, но и се умножават. Това е така поради обстоятелството, че потребностите се намират под силно влияние на духовния и културния фактор. Дори и първичните природно обусловени потребности се одухотворяват.
• В) потребностите на купувачите са взаимно свързани. Това ще рече, задоволяването на една потребност изисква задоволяването на втора, трета и т. н. т. потребност.

Може да се изведе връзка между потребности и икономическо поведение. Потребностите са основата на икономическото поведение на купувачите (хората). Механизъмът е следният:

            поведение (действие)- израз на цели и мотиви,

            цели

            мотиви

            интереси- обуславяни от интересите на купувачите (хората)

            потребности

 Изхождайки от потребностите си и равнището на своите доходи, купувачите формират своето икономическо потребление. В условията на пазарното стопанство, икономическото потребление на купувачите се явява чрез търсенето на потребителски блага. Чрез търсенето икономическите агенти въздействат върху всички сфери на икономическия живот. Ето защо потреблението е движеща сила във всяко производство.

Всеки индивид или домакинство (в ролятя си на купувач) има представа за дохода си в определен период. Той също има представа за благата и услугите, които ще купува. Проблемът, с който се сблъсква индивида или домакинството е да се изразходи определиния бюджет , така че да се максимизира икономическото благосъстояние.

От гледна точка на купувачите благата могат да се свеждат като поток, който оказва услуги на потребителите за определено време. Обект на избор са именно заслугите, които блага оказват, а не самите блага. Този подход позволява всички стоки с голяма трайност като автомобилите, с по- малка като храните , както и нетрайни като услугите да се третират по един и  същи начин и на преден план да излезе изборът на потребителят съобразен с мястото и времето.

Хипотези и подходи за изучаване на поведението на купувачите. Приемат се следните три хипотези:

• А) всеки индивид или домакинство има пълна информация за всичко, което може да повлияе върху неговите потребителски решения. Той познава пълната гама от блага и услуги, които има намерение да копува. Познава и цените на блага и услугите. Също така знае и величината на своя доход.
• Б) купувачите трябва да квалифицират различните стокови групи, да  са способни да ги сравнят и да определят своя ред и предпочитание. За целта приемаме, че между две стокови групи- А и Б, потребителят е способен да определи тази, която му доставя по- голямо удовлетворение. Ако стокова група А му предоставя по- голямо удовлетворение от Б ние казваме, че А се предпочита пред Б. Или обратното , ако Б представлява по- голямо удовлетворение от А, то Б се предпочита от А. Ако и двете стокови групи доставят еднакво удовлетворение се казва, че потребителят е безразличен при избора на А или Б. При сравнението, ако А е предпочитана пред Б и Б е предпочитана пред С, тогава казваме, че А е предпочитана пред С.
• В) купувачът винаги предпочита по- вече пред по- малко

Подходите са два и са свързани с това по какъв начин може да се измери полезността, удовлетвореността от потреблението на благата и услугите. Те са корелационен (броен, числов) и ординален (пореден).

В икономическата теория съществуват два начина на измерване на полезността. Първият начин е посредством количествено въвеждане на условни единици. Тези единици изразяват взаимовръзката между количеството на потребното благо, равнището на неговата полезност и степента на задоволената потребност. Условните мерни единици се наричат “ютили”. Този начин на измерване е известен като корелационен.

Недостатъкът при този начин е , че трудно може да се измерва абсолютния полезен ефект при условията на субективна оценка и предпочитанията на определените индивиди. Вторият подход се нарича ординален. При този подход оценката се извършва чрез подреждането на благата от всеки индивид според неговите субективни потребности и предпочитания. Тук се използват не абсолютни стойности за показателите на съотношенията между тях, посочването на предпочитаната комбинация, на предпочитаната последователност или пък посочването на група блага, от които потребителите са равнодушни.

При засягането темата за купуваческото поведение е важно да се отбележат моментите при които се появява равновесие и излишък на благата нужни на купувача.

Това е такова състояние на купувача, при което той използва дохода си така, че да получава максимална полезност от различни количества количества и пропорции блага. Това равновесно положение не се нарушава от купувача, докато не се променят неговите предпочитания, целите на благата или предлаганата полезност на парите. Потребителят трябва да разпределя дохода си между различните блага и услуги рационално, тоест той трябва да проявява рационално поведение. Рационалното поведение е такова, при което се търси възможно най- голяма възможна полезност чрез класиране на блага според полезността , която носят. Полезността се променя при нарастване на количеството благо.

Рационалното поведение означава още, че всяка парична единица от дохода трябва да се използва така, че потребителят да максимизира общата полезност. Той трябва да държи сметка за пределната полезност на благата и техните цени.

Потребителски излишък (печалба или рента за купувача)- представлява разликата между общата полезност на една стока и общата пазарна стойност, този потребителски излишък възниква , защото плащаме по- малко, отколкото получаваме. Причината се крие в закона за намаляващата пределна полезност. Още можем да кажем, че причината се крие в обстоятелствата, че купуваме стоките по пазарни цени , определени по пределната полезност на последната потребявана единица. Появява се разлика между платената и използваната полезност на стоките. Използваната полезност е сбор от полезностите на последователно потребяваните части от стоката , а заплатената полезност се определя от общата икономическа ценност, стойността на стоката. Тя от своя страна се определя от пределната полезност и количеството на благото.