Други

Инфлация - реферат по икономика (част втора)

Инфлация - реферат по икономика част втора
(0 от 0 гласували)

Реферат по икономика на тема:

"Инфлация" 

(част втора) 

 

Облагане на имуществата

 

Данъците в данъчната система обикновено се разграничават и обособяват на 2 основни групи – преки и косвени данъци.          

Имуществените данъци имат за предмет на облагане придобитото, респективно притежаваното имущество.

Класическите обекти за облагане с имуществени данъци са:

- сгради, дворни, вилни места и парцели;

- наследства на имоти, вещи, права, вземания;

-           други форми на имущество;

Облагането на имуществата познава три основни форми или техники, които се свеждат до:

-           облагане на притежаваното имущество – еднократно и регулярно;

-           облагане прираста на имуществото;

-           облагане на имуществото при промяна на собствеността върху него;

Тези форми могат да се прилагат и съчетано.

В зависимост от обхвата им на облагане имуществените данъци се разграничават на:

-           частни или специални;

-           общи, генерални или синтетични;

Частичните данъци обхващат и облагат отделни елементи или форми на имуществото, докато общите обхващат и облагат цялото или съвкупното имущество, те се срещат и под наименованието данъци върху богатството.

Облагането с имуществени данъци изисква воденето на данъчен кадастър – нарочни книги, в които се регистрират и отчитат притежаваните и подлежащи на облагане имущества.

Данъкът върху недвижимите имоти се плаща на 4 равни вноски в следните срокове от 20 февруари до: 31.03; 30.06;30.??? и до 30.10 на годината, за която е дължим. Допълнителния данък се плаща в срок до 30 юни на текущата година на платилите в първия срок за цялата година се прави отстъпка от 5%.

Данъкът върху недвижимите имоти постъпва в приход на бюджета на общината, на територията, на която се намира имотът, а допълнителният данък – в общинския бюджет по местоживеене на данъчно задълженото лице.

Данък върху наследствата.

С данък върху наследствата се облагат наследените по закон или завещание имущества в страната или в чужбина на български граждани, както и имуществата в страната на чуждите граждани.

Наследственото имущество включва притежаваните от наследодателя движими и недвижими вещи и права върху такива вещи, както и другите му имуществени права, вземания и задължения към момента на откриване на наследството, освен ако със закон не е предвидено друго. Като наследствено се облага и имуществото, което се получава в случай на смърт на наследодателя непосредствено от трето лице въз основа на сключен от наследодателя договор.

Данъкът върху наследството се заплаща от наследниците, както и от заветниците.

При откриване на наследство данъчно задължените лица са длъжни в срок от 6 месеца да подадат декларация в данъчната служба по последното местожителство на наследодателя, а ако последният е писал местожителство в чужбина – по местонахождението на по-голямата част от имуществото му в страната. За наследник или заветник, който не е съпруг, родител, брат или сестра, 6-месечния срок от подаване на декларацията тече от узнаването, че наследството е открито.

Данъчно задължените лица посочват в декларацията полученото наследствено имущество по вид, местонахождение и оценка.

Наследственото имущество, с изключение на освободеното от данък, се определя и оценява в левове към момента на откриване на наследството, както следва:

1.        недвижимите имоти – по данъчна оценка;

2.        чуждестранната валута и благородните метали – по централния курс на БНБ;

3.        ценни книжа – по пазарна стойност;

4.        превозни средства – по застрахователна стойност;

5.        останалите движими вещи и права – по пазарна стойност.

6.        Предприятия или дялови участия в търговски дружества или кооперации – по пазарна стойност,2 а когато определянето й изисква значителни разходи или затруднения – по счетоводни данни.

От актива на облагаемата наследствена маса се приспадат:

1.      Установените по основание и размер задължения на наследодателя към момента на откриване на наследството, ако срещу тези задължения не се придобива имущество, което е освободено от данък върху наследствата; не се приспадат задълженията към кредитори, вземанията на които към наследодателя са погасени по давност и не са изпълнени в 6-месечния срок;

2.      Правата и вземанията, които наследниците са прехвърлили в полза на държавата или общините по установения от закона ред в 6-месечния срок.

3.      Разноските за погребение в размер на 1 млн.лв.

4.      Предвидените в закона облекчения.

5.      Сградите, използвани от висшите училища.

6.      Молитвените домове на законно регистрираните вероизповедания в страната.

7.      Паркове, спортни игрища, площадки и др. подобни имоти.

8.      Музеи, галерии, библиотеки.

9.      Сградите, обявени по съответния ред за застрашени от самосрутване или вредни в санитарно-хигиенно отношение, за период от 5 години, считано от датата на издаване на първоначалното удостоверение.

10.  Недвижимите имоти, собствеността, върху които е възстановена по закон и които не са в състояние да бъдат използвани за период от 5 години.

Данъкът, дължим за сградите – паметници на културата, се отстъпва на собствениците срещу задължението да го използват за поддръжката и ремонта им Данъкът не се отстъпва, когато сградата-паметник на културата се използва за стопанска цел.

За имот, който е основно жилище, данъкът се дължи с 50% намаление, а за имот, който е основно жилище на лице с първа или втора група инвалидност, данъкът се дължи със 75% намаление.

Гражданите в срок до 28 февруари подават в данъчната служба по местоживеенето си декларация, в която посочват притежаваните към 1 януари на текущата година недвижими имоти на територията на страната. Когато към 1 януари на годината няма промени в декларираните данни, декларация не се подава.

Когато към 1 януари на годината сборът от данъчните оценки на имотите е над 100 млн.лв. се дължи допълнителен данък в размер на 3 на хиляда върху превишението на тази стойност.

 

Облагаемата наследствена маса се разделя на наследствени дялове, като за всеки наследник се определя дял по реда на Закона за наследството.

Данъкът се определя за всеки наследник или заветник поотделно с данъчен облагателен акт, който може да се обжалва по реда и в сроковете на Закона за данъчното производство.

От данък наследство се освобождават следните имущества:

1.       имуществото на загиналите за Република България или при изпълнение на служебния си дълг или при производствени аварии и природни бедствия.

2.       Имуществото, завещано на държавата, общините, БЧК, читалищата и други юридически лица, които не са търговци.

3.       Обикновената покъщнина.

4.       Дребният земеделски инвентар.

5.       Библиотеките и музикалните инструменти.

6.       Предметите на изкуството, авторът на които е наследодателят.

7.       Неполучените пенсии на наследодателя.

Когато две лица са починали едновременно или непосредствено едно след друго и едното е наследник на другото, не се дължи данък за наследствения дял, придобит от починалия наследник.

В случай, че наследодателят е придобил по наследство недвижимо имущество, в наследствената маса се включват 40% от данъчната оценка на това имущество, ако то е придобито до 1 година преди смъртта му; 50% - ако е придобито до 2 години преди смъртта и 60% ако е придобито до 3 години преди смъртта му.

Данъкът се плаща в 2-месечен срок от връчване на данъчния облагателен акт, с който е определен.

Когато се наследява предприятие на едноличен търговец, участие в събирателно дружество, дялове и акции, представлява повече от 50% от капитала на търговските дружества, дължимия данък може да бъде заплатен в срок до 1 година от откриване на наследството заедно със законната лихва, която започва да се начислява след изтичане на 2-месечния срок.

Сумите по сметки на починали лица се изплащат на техните наследници след представяне на удостоверение от данъчната служба, че са посочени в декларацията за облагане с данък върху наследствата и данъкът е платен. Когато данъкът не е платен той се удържа и се превежда по сметката на съответната данъчна служба, а на наследниците се изплащат суми  до размера на остатъка по сметката на наследодателя.

Данък при придобиване на имущества по дарение и по възмезден начин.

Обект на облагане с данък са имуществата, придобити по дарение, както и недвижимите имоти, ограничените вещни права върху тях и моторните превозни средства, придобити по възмезден начин.

Подлежат на облагане с данък в размер на данък дарение и безвъзмездно придобитите по друг начин имущества както и внесените чрез опрощаване задължения.

Данъкът се заплаща от приобретателя на имуществото при замяна – от лицето, което придобива имуществото с по-висока стойност, освен ако е уговорено друг. В случай, когато е уговорено, че данъкът се дължи от двете страни, те отговарят солидарно. Когато страните са се уговорили, че данъкът се дължи от прехвърлителя, другата страна е поръчител.

Когато приобретателя на имуществото е в чужбина, данъчно задължен е прехвърлителя.

Основа за определяне на данъка е оценката на имуществото в левове към момента на прехвърлянето.

Недвижимите имоти и ограничените вещни права върху тях се оценяват по уговорената цена, а в случаи, че тя е по-ниска от данъчната им оценка – по последната.

При дарение на имущество данъкът се начислява върху оценката на прехвърляното имущество в размер на:

а) 0,5% - при дарение между роднини по права линия;

б) 0,7% при дарение между братя и сестри и между племенници;

в) 5% - при дарение между лица извън посочените в а)

при възмездно придобиване на имущество данъкът е в размер 2% върху оценката на прехвърляното имущество, а при замяна – върху оценката на имуществото с по-висока степен.

При дялба на имущество, когато притежаваният преди дялбата дял се уголемява, данъкът се начислява върху превишението.

От данък се освобождават:

1.      придобитите имущества от:

а) държавата и общините;

б) БЧК;

в) българските здравни, образователни, културни и научни организации на бюджетна издръжка;

г) фондове за подпомагане на пострадали от природни бедствия;

д) други;

2.      Дарения за лечение на български граждани.

3.      Обичайните подаръци.

4.      Дарения в полза на народните читалища.

5.      Други.

Данъкът се заплаща преди прехвърляне на имуществото в данъчната служба по местонахождение на недвижимия имот, а в останалите случаи – по местоживеенето, съответно седалището на данъчно задълженото лице.

 

 

 

Инфлация - реферат по икономика (част втора)

Коментари