Предбалкан

Предбалкан

Предбалканът е преходна територия между Дунавската равнина и Главната Старопланинска верига. Той представлява система от ниски и средно-високи ридове, котловини, проломи, долини, хълмове и блата. Границата му с Дунавската равнина следи северните подножия на ридовете Връжка чука, Рабишка могила, Венеца, Широка планина, Маркова могила, Ловчански височини, Преславска и Драгоевска планина до долината и течението на река Голяма Камчия. На юг границата със Стара планина върви по северното подножие на Врачанска планина, северно от Ржана, южно от Ботевградската котловина, Правешка котловина. Дължината на Предбалкана е около 500км и заема около 9,2% от територията на страната.

Предбалкана е чат от Балканидите и се състои от антиклинални и синклинални гънки, наречени юротипни. Най-големи антиклинали са Белоградчишката, Тетевенската, Габровско-Еленската и Преславската, а от синклиналите с най-голямо значение са Каменополско-Карлуковската, Мездренската, Луковитската и Балванската. Характерни форми на релефа са възвишенията и варовиковите плата с добре развити карстови форми, денудационните заравнености и речните тераси. Карстовият релеф е най-добре развит в Деветашкото плато, Стражата и др. Тук са разположени и много красиви пещери (Магурата, Съева дупка, Бачо Киро, Моравица и др.), скални образувания и проломи. Средната надморска височина на Предбалкана е 364м. Предбалканът се разделя на три части – Западен, Среден и Източен. За граница между Западния и Средния се приема долината на река Малък Искър, а между Средния и Източния – долината на Стара река.

В Западния Предбалкан се включват няколко по-големи рида и планини – Бабин нос, Венеца, Ведерника, Широка планина, Пъстрина, Веслец, Лакавица. Под въздействие на външни земни сили и процеси са се образували Белоградчишките скали. Развит е и подземният карст, при който в пределите на Рабишка могила се е образувала пещерата Магурата.

Средният Предбалкан е най-висок и най-широк. Най-високата точка е вр. Васильов – 1490м във Васильовска планина. Добре очертани са ридовете Драгоица, Лисец, Деветашкото плато, Ловчанските, Микренските, Севлиевските височини, платото Стражата и други, които са прорязани от долините на много реки и проломът на р. Янтра е с множество меандри и е особено красив. Стражата е типичен пример за инверсен релеф. Най-известни са пещерите Съева дупка и Бачо Киро.

Източната част на Предбалкана е стеснена и най-добре изразени са Преславската и Драгоевската планина, Лиса планина, Антоновските височини и проломът и долината на река Голяма Камчия. Северозападно от Лиса планина е областта Сланник, а на изток – Герловската котловина.

Полезните изкопаеми не са много и залежите на въглища са малки – Белоградчишко, Тетевенско и Троянско. Незначителни са запасите на железни руди в Троянско. Природен газ е разкрит на границата с Дунавската равнина край село Деветаки и в Лонгоза. По долината на река Огоста са открити златоносни пясъци. Находище на каменна сол е открито край град Омуртаг.

Предбалканът се отнася към умереноконтиненталната климатична област, като само най-високите части (над 1000м) попадат в планинската климатична област. Средните годишни температури са около 10-11 градуса и за котловините са характерни температурните инверсии. Средните януарски температури са между -2 и -5, а средните юлски - +16,+21. годишната сума на валежите се увеличава от север на юг, като при Ловеч е 590мм, а в Троянско – 1000мм., докато от запад на изток валежите намаляват. Максимумът на валежите е пролетен – май-юни, а минимумът – февруари. Снежната покривка се задържа от 3 до 4,5 месеца. Преобладаващи са западните и северозападните ветрове. Чести са и проявите на фьон.

Предбалканът се пресича от редица по-големи реки, като Лом, Огоста, Искър, Вит, Осъм, Янтра, а други извират от него – Цибрица, Скът, Врана. Подхранването е дъждовно и във височина нараства делът на снежното подхранване. Максимумът е пролетен, а минимумът – есенен. Речната мрежа на Предбалкана е скаровидна. Известни количества грунтови води са формирани в речните тераси на река Огоста, Осъм, Вит, Янтра и с важно значение са минералните извори при Троянско, Вонеща вода и други. Изградени са и много язовири, от който по-големи са яз.”Александър Стамболийски”, яз. “Монтана” и други.

В северните части на Предбалкана са разпространени тъмносивите горски почви, а на юг – сивите горски. В най-високите части можем да откроим и светлокафявите почви. Характерни за карстовите район са хумусно-карбонатните, а в долините на реките – алувиално-ливадните почви.

Естествената растителност е предимно горска – благун, габър, мъждян, липа, клен, бук, а покрай реките се срещат и топола и върба. Храстовата растителност е представена от дрян, глог, драка, шипка. В Преславската планина единствено се намират конски кестен и див рожков – реликти. Тревната растителност е представена от садина, власатка, ливадина и други.

Животинският свят на Предбалкана е представен от евросибирски и европейски видове – елен, сърна, лисица, заек, таралеж. От птиците са разпространени горски гълъб, врана, сова. Срещат се някои видове бръмбари, насекоми, охлюви. Във фауната на пещерите се срещат и много ендемични животни.

За запазване на редките растителни и животински видове на територията на Предбалкана има създадени един природен парк “Етъра” и три резервата – “Училищната гора”, “Патлейна” и “Конски кестен – Дервишът”.