Силата на човешкия дух в поемата “Cis moll”

“Cis moll” е една от най-популярните поеми на Пенчо Славейков. Публикувана е за първи път в сшисание Мисъл, малко по- късно П. Славейков я включва в стихосбирката си “Епически песни”. Според мен това произведение представлява хем изкуство, хем един от най-великите и гениални композитори живели на този свят – немският композитор Бетховен. философски размисъл на поета за съдбата на. Жанрово творбата се определя като философска поема, поради това, че за център тя притежава равносметката на автора. Славейков като творец, представя творчесвото като непрекъснат процес. Както и разделя вижданията на обикновения човек от тези на твореца.Автора представя един поетичен вид за твореца и света. Показва страдащата, но продължаваща силно да се бори и да търси изход от страданието.Поетът изразява своята категоричност, относно мястото на твореца в света. Играещ важната роля ба пробудител, творецът заема мястото си. Давайки светлина на света – чрез изяществото и красотата на своите творения, той е човекът, захванал се с тежката задача да прочисти умовете и сърцата на хората. Според Славейков, изкуството дава духовни опори на твореца срещу борбата със страданието.  В творбата си, той представя главният си герой Бетховен в критичен за неговия живот момент, а именно когато губи слуха си и смята, че е загубил възможността си художественото си развитие, тоест умението да твори. Има момент, който Славейков е изразил доста изкустно и точно, в който героят се сблъсква със своята воля и точно това се шревръща и в негова съдба. Свръхчовешки Бетховен надмогва болките на страдащото си тяло и дори без слуха си, той чрез волята си побеждава сломения си дух.Авторът описва смущението си на твореца и неговата нестабилност, естествено противоречивите му чувства, поради масивната бариера поставена пред неговата възможност да изучава и създава. В края на творбата Бетховен е тотално нов човек, изпълнен с чувства и емоции, поради това че творчеството не се крепи само и единствено на външни заложби, а е въпрос на дарба и усет.Извеждайки краен резултат, мое мнение е, че каквато и “преграда” да бъде поставена на човешкия дух, силата и е огромна. Да тя може да бъде сломена и подтисната, но с желание и усилия, тази преграда може да бъде премината. Няма ограничения, които могат да спрат духа ни, дори да не сме творци по този начин (като Бетховен) всеки един е творец на нещо, друг въпрос е как ще го развие. Няма нещо, което може да ти попречи. Това и доказва Бетховен преди сумати години.