„Разни хора, разни идеали” – философско-психологически и нравствено-етичен анализ на Алековия съвременник”

Интерпретативно съчинение 

Алеко Константинов е сред творците, надарени с редкия артистичен талант да виждат пошлото в живота около себе си и да го отразяват през призмата на хумора и сатирата. Изобразяването на грозното е конкретно – историческо. В него са вплетени демократичното и хуманистичното начало. Алеко се нарича и подписва Щастливец. Твори през 90-те години на миналото столетие. Това е време, в което окончателно са забравени и погребани възрожденските идеали на “нашето недавно”. Алеко принадлежи към кръга “Весела България”. Писателят притежава изострена нравствена чувствителност за грозното в обществения живот и за помрачаването на човешкото у човека.  Авторът представя обществената действителност на неговото време в цикъла от четирите фейлетона – „Разни хора, разни идеали”. Разгръща всички недъзи на обществото, което е конкретизирано в четири отделни личности. Всеки фейлетон изгражда определена личност. Личност лишена от портретна характеристика и биография – само нравствена характеристика.    В първия фейлетон е изградена личността на подлия и вечно недоволен кариерист. Героят е в ролята на помощник – регистратор, чийто жалък живот минава в опити да се добере до по-висока длъжност чрез измама. Единственото му желание е да се издигне в йерархията на обществото. Жалкият кариерист така и не достига мечтаната цел, което по един или друг начин внушава, че все пак съществува справедливост. Втория фейлетон представя образа на амнистарния престъпник, който се гордее със своите престъпления. Чрез мотивът за наздравицата се показва циничното задоволство на този престъпник, който няма гузна съвест за делата си. Престъпникът се надсмива над идеалистите. В третия фейлетон се представя образа на лъжепатриота. Целта на героя е да стане чиновник на Солунската митница – поради лични облаги. Поставя важния въпрос за освобождаването на Македония, но не желае да се жертва. Разчита на сълтанада реши този проблем по мирен път. Иска да използва влиянието на своята партия, за дасе добере до богатства и лично угодничество. Героят от четвъртия фейлетон е човека угодник, нагаждач. Той учи племенника си на мълчание и пренебрежение над несправедливостите, защото така или иначе не може да оправи целия свят. Няма смисъл да се бори и да критикува, защото си навлича гнева на  силните хора.  Такива са героите на Алековия цикъл – жалки морални и социални малки хора, които са олицетворение на обществеността. Иронията, хуморът и сатирата извайват образи пародиращи националните ценности. Алеко Константинов се опитва надсмивайки се над морално изостаналите, да покаже превъзходството на духовно извисения човек. И единствено хуморът е избавление от цялото пародирано общество.