Смисълът на живота

Смисълът на живота

(есе)

Често си задаваме въпроса дали живота ни има смисъл, дали сме открили онова, което определя нашето съществуване. А какво всъщност може да бъде определено като смисъл на човешкото битие и кога започваме да нахвърляме скицата на неговия образ?

Разсъждавайки над тези въпроси си мисля, че в основата на смисъла на живота стои борбата, било тя за самия живот, за любов, за работа, за власт, за оцеляване. Човек винаги се е стремял към един по-добър и по-пълноценен живот, а той може да бъде постигнат единствено чрез нашите собствени сили и стремежи.

Още от ранно детство започваме да подреждаме картината на живота си. Детското въображение рисува образи на лекари, полицаи, космонавти, пирати и още купища от реални и фантастични фигури, които очертават бъдещите ни цели. И макар на едно подсъзнателно ниво, стъпка по стъпка, оформяме смисъла на живота си.

Всеки отделен човек има индивидуална представа за смисъла на битието си. За някои тя се побира в рутинните им действия, за творците се отъждествява със създаването на шедьовър, за певеца – в пеенето, за доктора – в медицината, за жената – в даряването на живота. Но колкото и да са различни представите ни всички се стремим да оставим някаква следа след себе си. Защото животът на човека се измерва с това, което той е направил и изживял в него.

Горко на хората, които не знаят смисъла на своя живот. Те се лутат без цел и посока. За тях миналото е мрачно, а бъдещето несигурно. Докато тези, които са разбрали смисъла на живота си са по-уверени, по-щастливи, по-енергични. Те са целеустремени, наслаждават се на всяка минута живот, на всяка глътка въздух. Те се борят всеки ден за запазването на своята мечта, на своя идеал. Не позволяват на случайните обстоятелства да ги прекършат – научили са се да побеждават.

А в това се състои основният смисъл на живота – да победиш. Да надвиеш несгодите, след бурята отново да се изправиш с високо вдигната глава, да победиш с достойнство не само трудностите, но и себе си.

Арабска поговорка гласи: да живееш значи да се сражаваш. Да се сражаваш в името на всичко, което те прави щастлив, да се бориш за да оставиш нещо ценно след себе си – това е смисъла на живота.

Всеки си има проблеми. Всеки е забързан в своето ежедневие.  Всеки трябва да иде там нейде, за да свърши някаква работа. Всеки,всеки...

    Но дали всеки - с многобройните си грижи, знае за какво е на Земята?  Дали този всеки знае какво е живота? Дали този всеки знае как да изживее пълноценно съществуването си? А всъщност замислял ли се е някой?

    Какво всъщност е живота? Погледнато отстрани - една красива картина - същества, които имат прекрасна природа, прекрасен живот. Същества,които би трябвало да се разбират,след като има прекрасната възможност да живеят на Земята.

    Но дали е толкова красива тази картина ако си част от нея? Може би... А може би не. В нея се появяват лъжата, омразата, суетата. Още в началото, когато се е зародил света, се появява суетата - пламта за новото и непознатото, неудовлетворението от това, което е. Адам и Ева не могли  да задоволят своето любопитство и опитали от ябълката на раздора. Малко след това разцъфтява и завистта между синовете им. От там нататък картината с всеки изминал ден загрознявала... И до сега е така.

    А как всъщност щеше да изглежда света, ако Адам и Ева не бяха опитали ябълката и сега всички хора живеехме в Едемовата градина? Какъв всъщност щеше да бъде света, ако човекът не беше това егоистично същество, което е? Как би изглеждала картината - живот при тези обстоятелства?... Много, много по-различно... Но за съжаление никой не може да върне времето назад. Затова пък може да подобри бъдещето. Може да оцвети картината с по-светли  и ярки цветове! Може да преоткрие себе си! И ако всеки направи тези не толкова трудни неща, ако всеки покаже добрата си страна, картината никога няма да бъде зимна!

   Нека да нарисуваме една пролетна картина - живописна, пълна с невинност и красота. Нека изтрием грозните петна, които е оставил художника!Нека да бъдем горди, че се наричаме хора! ! !