Мъдростта и безумието на Дон Кихот

   Гениален за своето време Мигел де Сервантес остава незаличима следа в световната литература. Писателят влиза в историята на литературата, като автор на романа Дон Кихот. По гениален начин той е разкрил битката между старата и новата епоха в живота и литературата на испанския ренесанс. 

   Сюжета на романа разказва за приключенията на добродушния и разорен Алонсо Кихана, който в следствие на денонощно четене на рицарски романи изгубва ума си и сам става странстващ рицар под името Дон Кихот. Той поема на поход за да помага на страдащите, да унищожава злото и да търси несъществуваща правда. Дон Кихот е жив образ, защото зад неговите безумни действия се крие един умен и мъдър човек. Трудно е да се определи докъде се простира безумието на добрия и мъдър Алонсо Кихана. Преди да му дойде идеята да въвлече името си в легендарни подвизи героят започва да живее с мисълта, че това което е прочел и всичко написано в романите е истинско и съществуващо. Опиянен от идеята да стане странстващ рицар той се впуска в царството на авантюрите. За него крайпътните хотели са рицарски замъци, слугинята благородна дама, вятърните мелници великани, ханджията благородник. Неговите подбуди и действията му са от най- благороден характер. Той иска да се бори със злото, да помага на хората в беда и го прави по своему. В желанието си да помогне и нетрезвата преценка, която има често резултата е, че се случва точно обратното. Вместо добрини Дон Кихот прави по големи злини и вреди, както на себе си така и на другите. Един от примерите е, че той пръв оказва защита на ратайчето, което е бито от своя господар. Помоща му е, че след като си тръгнал и се скрива от погледите им, то бива набито още по жестоко от господаря си. По иронично е това което момчето му казва: ‘че дори да се срещнат и той отново да е в беда да не се застъпва за него, защото по голяма злина от неговата помощ нямало'. Безброй са делата на Дон Кихот, безброй са и патилата от тях.

На нашият герой каквито и да са му били причините да стане странстващ рицар не можем да отречем неговия идеализъм. Рицарят защитник не може да приеме света в който живее, затова си създава свой собствен и по-съвършен свят, в който се чувства добре. Там той въвлича всички, с които се среща по пътя на правдата и справедливостта. Неотлъчно до него в добро и зло е оръженосеца му Санчо Панса. Той е пълна противоположност на своя господар. С реален поглед към действителността, но заставащ винаги до него когато е необходимо. Благодарение на присъствието на Санчо, читателят може да открие и мъдростта в героя на Дон Кихот със съветите които му дава когато Санчо става губернатор. Той го съветва да се гордее с неговия произход, да бъде справедлив, скромен и да се стреми да върши само добри дела. Алонсо Кихана е колкото и луд толкова и мъдър. Но дали мъдростта му помага в релния или във въображаемия му свят?

   Образите на Дон Кихот и Санчо Панса са в пълна противоположност, точно както и двата свята, в които живее рицарят благородник. Противопоставянето на двамата герои и двата свята разкриват още по пълно богатството на образите им. Така читателят успява да вникне в добрите уроци на мъдрост, и да разбере смисъла на вечното търсене на справедливост. Да види как той напълно се раздава без да очаква някакво възнаграждение.

   Така със своето произведение хуманиста Сервантес се определя като сатирик на своето време, и ни дава добър пример и урок за благородство, доброта и хуманност, качества които не трябва да забравяме и губим независимо от времето в което живеем.