Живота е един театър

Живота е един театър

/есе/

Замисля ли се за живота на хората все ми се струва, че той е театър в който участваме всички. Всеки човек е артист в театъра на живота и изпълнява роля, която е изпълнима единствено и само от него. Никой не може на сцената да дублира някого сполучливо или да заеме изцяло неговото място. Театърът на живота не е шега. За едни участници ролите са лесно изпълними, за други - не. На сцената на живота има и радост и мъка, любов и омраза, вярност и изневяра, раждане и смърт и всеки един от нас изживява тези мигове, но по различен начин. Сигурно е лесно в днешно време да си груб,безотговорен, мразещ хората човек. Сигурно много хора не смятат уважението, мързела, безчестието, пиянството, кражбите, убийствата, насилието над хората за пороци. Сигурно, но тези участници в театъра на живота ги наричат отрицателни герои и зрителите не ги обичат, ненавиждат ги. За съжаление примери има много и навсякъде.

Разбира се има и положителни герои. Те също са навсякъде. Можем да ги познаем по спокойния и учтив говор, по блестящите, изпълнени с добрина очи, по желанието да помогнат на нуждаещите се,да подадат ръка, да подадат хляб или вода на нямащите.

Все по-често в театъра на живота се прокрадват чувства на омраза, завист, бездушие, безразличие, които унищожават човешкото у нас. Все по-често младото поколение слуша за липсата на морал,за  липсата на ценности. Все повече същите тези млади актьори посягат към наркотиците, секти и насилие, за да разрешават проблемите си.

Но...мен са ме учили, че добро и зло винаги има. Че щом Бог не е могъл да унищожи дявола, човек винаги ще има в живота си и добро и зло.

Но...са ме учили, че доброто в края винаги побеждава.

В театъра на живота аз искам да играя положителен герой и да създавам добро, защото така по-лесно се живее.