Аз съм българче в Европа /есе/

Аз съм българче в Европа - есе

а разграфим система от техники и правила как да живеем, да излезем от стереотипа на вечно губещите и да вярваме, защото във вярата се крие бъдещето.

Мога да виждам и чувам, да чувствам, да говоря и да действам. Мога да си отговоря на стотици сложни въпроси.

Обичам себе си, затова обичам и България - защото тя е в мен и аз съм в нея!

Не обезпокоявах безпокойството си, докато то само не ме обезпокои! И ето, сърцето ми - иначе спокойно сърце на българка, сега е притеснено за България, следователно и за себе си, защото ей така от нищото изскочи въпросът: "България в Европа, а после какво?"

Днес аз се заемам с нравственото си задължение и стремежа да се самоусъвършенствам като българче в Европа, за да съм част от едно модерно европейско общество. А обществото ще бъде ли открито към житейските ни уроци? Ще ни промени ли в нагласата и разбирането ни за пълноценен живот? Може би да, може би този наш живот вместо събуждане към света ще се превърне в отбраняване на крепост.

Стар афоризъм гласи, че когато ученикът стане готов учителят ще се появи! Ето и другите въпроси, на които нямам отговор:"Учителят е тук, а ние готови ли сме?" , "Какво търсим и какво искаме?" - щастие, богатство, власт. Ако е това, ние го имаме:"основните елементи на щастието са: нещо да правиш, нещо да обичаш и нещо, за което да се надяваш!" - Алън Чалмъре. Ние живеем, ние се обичаме и безспорно има неща, за които да се надяваме, така че ние сме щастливи! Богатство ли - неописуема природа и история без край, щедри сърца и българска бистра мисъл - значи сме богати. А властта - не ни е нужна власт над другите стига да познаваш властта над собственото АЗ!

Тогава за какво ни е Европа - за да ни даде каквото притежаваме, за да се наречем "българи в Европа" с гордост, без да знаем изхода на пътя, по който сме се запътили?

"Накъде сме се запътил^" От зло към добро? А ако не стигнем? След това, откъде ще подхранваме вътрешната си сила, приемайки предизвикателството като заплаха и изгубили вече духовни фактори да се признаваме за победени. Дали наистина нещастието е пещта, в която се калява духът? Ще бъдем ли по-силни, дори и нещастни? Едно е сигурно: ще дадеш повече отколкото ще получиш! Ще бъдем същите, но все пак различни - европейци,а не българи.

А може би посоката на моите разсъждения не е съвсем вярна? Винаги има повече от един изход. Процентите да попаднеш върху златна мина са толкова^ колкото и да потънеш на дъното на океана!

Факт е, че ние българите сме песимистично настроени, а защо е така - пита ли се някой, защото все ни обещават и накрая ни следа от изпълнени обещания. Само напразни мечти, хора на прага на кризисй. ситуация и никога обещаното. Затова да се заемем, ние, по-отговорните,