Защо изкачването по стълбата може да бъде наречено слиз

Добавен от mOn

11 Mar 2010

(0 от 0 гласували)

Защо изкачването по стълбата може да бъде наречено слизане по стълбата на ценностите?

(есе)

За разлика от другите творби на Смирненски, където главни герои са злото, нищетета и страданието, във фейлетонът “Приказка за стълбата” авторът е въвел един по-драстичен образ – този на самият Дявол. Както се знае от фолклора дяволът винаги въвлича човека в изкушение като го кара да плаща много висока цена за сделката си.

Съперник на Дявола в този фейлетон е млад юноша, който стиснал здраво юмруци нарича себе си “плебей по рождение”, на който всички дрипльовци са братя. Този млад момък е бунтуващ се юнак решил да отмъсти на квязете и принцовете за страданието на братята си.

Застанал пред една мраморна стълба той е готов да се бори със зъби и нокти. Но Дяволът е непобедим. Зад бунтуващият се момък е застанала огромна тълпа, в която откриваме често срещани от други творби на автора образи – прегърбеният старец с детето и всички раздърпани селяни. Сивотата на дрехите им дава представа за безсмисленият им живот изпълнен с мъка и нищета причинени от властващите.

Пред всичката тази тълпа юнакът изпълнява целта си. Желанието за мъст е толкова голямо, че той е готов на всичко. И изкачване стъпало по стъпа той плаща на Дявола – той дарява себе си. Но защо можем да наречем изкачването по стълбата пропадане? В живота си човек променя много неща в своята същност, но в него има нещо, което остава и не се променя. Но понякога се случва именно това нещо да се промени заедно с другите неща и тогава човекът става уязвим. Именно това е целта на Дявола – той всячески се опитва да промени същността на момъка. Така взимайки от него слухът, зрението, сърцето и паметта от него не остава нищо друго освен един труп, който може да бъде маниполиран по всеки възможен начин. И променяйки същността си героят спира да чува стенанията на братята си, спира да вижда окъсаните им дрехи, спира да си спомня хубавите моменти с тях, той изгубва себе си. От бунтуващ се срещу неправдите плебей, той се превръща в забравил себе си “принц”, който е един от “ония горе” – тлъстите принцове и князе.