Компонентите на природната среда в България се отличават с голямо
разнообразие. Те са взаимно свързани и си взаимодействат. Големи части от
територията на страната се отличават със сходни характеристики на природните
компоненти, обусловени главно от географското положение и от особеностите на
релефа. Тези части се наричат природногеографски области. Природно- географските
области в България са: Дунавска равнина, Старопланинска област,
Краищенско-Средногорска област, Тракийско-Странджанска област и Рило-Родопска
област. Най-източните части не се разглеждат към областите поради спецификата на
природните компоненти, формирани под влияние на Черно море.
Географско положение и граници
Дунавската
равнина е най-северната природна област на страната. Тя е разположена между
устието на р. Тимок на запад и Черно море на изток. На север граничи с р. Дунав,
а на юг – с Предбалкана. Южната граница с Предбалкана не е ясно изразена, на
много места е с условен характер. От запад на изток тя минава по северните
подножия на ридовете на Предбалкана и достига Черно море.
Морфохидрографска характеристика
морфохидрография – описание на външните черти на релефа и на разположението на водните обекти на дадена територия. |
Преобладаващият тип релеф е равнинно-хълмист и платовиден. Надморската
височина е между 100–250 m, като на юг към Предбалкана се увеличава до 300–400
m. Платата в източните части са с по-голяма надморска височина (между 400–500
m). Най-високата точка е в. Търнов дял (502 m) в Шуменското плато. Надморската
височина на областта намалява към Дунавското крайбрежие, където са образувани
крайречни низини. Равнината е пресечена от много реки. Речната мрежа е по-гъста
в западните и в средните й части.
Природна среда. Особености на релефа
Морфографските различия в Дунавската равнина дават основание тя да се подели
на три части: западна, средна и източна (вж. таблица 1).
Таблица 1
Части | Териториален обхват | Морфохидрографски особености |
I. Западна | От р.Тимок до р. Вит | 1. Равнинно-платовиден релеф; 2. Най-малка надморска височина; 3. Особености на хидрографската мрежа: – североизточна посока на главните речни долини; – асиметрични речни долини (стръмни десни и полегати леви склонове); – каньоновидни речни долини на запад от р. Лом |
II. Средна | От р. Вит до р. Янтра | 1. Хълмист релеф, разчленен от речни долини; 2. Преходни черти в релефа: льосови плата, и асиметрични речни долини (както в западната част) и възвишения и плата (както в източната част), речни меандри; 3. Най-изразителни форми: Плевенски възвишения, Павликенски възвишения, Свищовско плато, базалтови могили. |
III. Източна | От р. Янтра до Черно море | 1. Платовидно-хълмист релеф; 2. Най-голяма надморска височина; 3. Особености на хидрографската мрежа: – суходолия, най-типични за Добруджанското плато; – каньоновидни речни долини; – ветрилообразна форма на речната мрежа; – голяма част от реките губят водите си поради добре развития карст; 4. Разчлененост на релефа; 5. Най-изразителни форми: Поповски, Разградски и Самуиловски височини; Шуменско, Добруджанско и Провадийско плато; Долнокамчийско понижение |
Климат
Дунавската равнина има умереноконтинентален климат. Континенталността му се
засилва от запад на изток поради отдалечаването от Атлантическия океан и
отвореността на равнината на север и североизток, откъдето нахлуват
континентални въздушни маси.
Количеството на валежите е между 500–650 mm,
като намалява от запад на изток и от юг на север.
За Североизточна България
са характерни по-силни ветрове.
Води
Хидроложките особености на Дунавската равнина са обусловени от
уме-реноконтиненталния климат, равнинно-хълмистия характер на релефа, широкото
разпространение на водопропускливи скали. Те формират дълбоко раз-положените
подземни артезиански и карстови водни басейни. Грунтовите води се формират в
алувиалните наслаги на речните тераси – заливната тераса на р. Дунав и притоците
й.
Реките, протичащи през Дунавската
равнина, са транзитни. Максимумът на оттока настъпва през март. Крайречните
езера в областта с изключение на езерото Сребърна са пресушени.
Почвите са
черноземни. Те са съществен фактор за развитието на аграрното
стопанство.
Стопанска оценка. Геоекологични проблеми
Равнинно-хълмистият и платовидният релеф в съчетание с умереноконтинен-талния
климат и черноземните почви са предпоставка за развитие на многоотраслово
растениевъдство. На границата с Предбалкана е развито овощарството.
Транспортната мрежа е гъста. Стопанската дейност на хората в равнината е оказала
съществено влияние върху съвременния й природен облик. Горските и степните
пространства са превърнати в обработваеми земи, крайречните блата са пресушени.
Изградени са големи мелиоративни съоръжения и много микроязовири.
Коментари