Дихибридното кръстосване е метод, използван в генетиката, за да се изучат два отделни гена, които се намират на различни хромозоми. В този тип кръстосване се проследяват два признака или характеристики. Това е метод, разработен от Грегор Мендел, бащата на модерната генетика, за да изучава наследяването на гените. Грегор Мендел използва дихибридното кръстосване в своите изследвания на растенията грах, като следи два отделни признака - цвета и формата на семената. За да представи какво става при дихибридното кръстосване, Мендел кръстосва растения, които имат два доминантни признака (например, жълти и гладки семена) с растения, които имат два рецесивни признака (например, зелени и набръчкани семена). Резултатът от това кръстосване е първо поколение (F1), което има само доминантните признаки. След като Мендел кръстосва растенията от първото поколение помежду си, той обнаружи, че във второто поколение (F2) признаците се появяват в съотношение 9:3:3:1. Това означава, че 9 от всеки 16 растения имат два доминантни признака, 3 имат един доминантен и един рецесивен признак, други 3 имат друг доминантен и рецесивен признак, и само 1 има два рецесивни признака. Така чрез дихибридното кръстосване Мендел доказа, че гените се наследяват независимо един от друг, това е известно като принципа на независимото разпределение.