Топ 10

Любителите на история знаят, че изучаването на минали епохи може да взима понякога нови и неочаквани обрати, особено когато непрекъснато изникват и се научават нови неща за старите цивилизации. Дял в тези неочаквани промени в мисленето и представата ни за миналото има археологията, която е единственият начин да разберем как са живели хората някога. За тези, които желаят да видят и почувстват гледката на древни градове и храмове, ще разкажем за няколко дестинации с действащи разкопки. В тях новите безценни находки са ежедневие, за разлика от места като Египет и Рим, които са донякъде обезценени от комерсиалния туризъм.

1. Пещерата Ласко  

Намира се в Югозападна Франция и е прочута с уникалните си рисунки, създадени между 15 000 и 13 000 г. пр. Хр. Върху стените са изобразени главно животни. Пещерата е открита на 12 септември 1940-а от четирима тийнейджъри. 15 години по-късно около 1200 души се стичат в нея всеки ден. Издишваният от "публиката" въглероден двуокис обаче руши изображенията. Затова достъпът в пещерата е забранен. Междувременно е създадено копие на две от залите, известно като Ласко 2. В него могат да се видят част от рисунките. Какво обаче привлича вниманието на учените? Краката на някои животни са изобразени така, че да се създава илюзията за перспектива. Същият подход е използван отново в живописта едва през ХV век. 

2. Кносос 

Това е най-големият археологически обект на остров Крит. Смята се, че бил обреден и политически център на минойската цивилизация. Сред основните забележителности е Дворецът на Минос. Открит е през 1878-а от Минос Калокеринос. Търговецът прави сам първите разкопки, но парите не му стигат за сериозни изследвания. След него Артър Евънс разкрива целия дворец, чиято площ е

20 000 кв.м. Археолозите спорят за какво се е използвал основно - за административен или за религиозен център. Дебати има и за ролята на Кносос в управлението на Крит.

3. Помпей 

Античният римски град е погребан под пепелта след избухването на вулкана Везувий през 79 година. Открит е отново през 1749-а. Бил отлично съхранен и затова - изключително ценен за учените. Последните изследвания около Помпей опровергаха много митове. Оказа се, че градът не е бил "недокоснат". Мародери и иманяри са го ограбвали и са унищожавали важни артефакти. Не е вярно също, че жителите са били застигнати неочаквано от огнената лава. Вулканът давал знаци за активирането си дни наред. Много граждани го напуснали със семействата и имуществото си.  В момента сградите са в лошо състояние. Ежегодно около 2 милиона души посещават музея на открито. 

4. Розетският камък 

 Намерен е на 2 август 1799 година при разкопките на древна крепост, разположена  на 7 километра от Розета край Нил. Днес уникалният камък се съхранява в Британския музей. Върху плоския черен къс базалт има надпис на гръцки и двойно египетско писмо (свещено и народно). Камъкът е от 196 г. пр. Хр. Върху него са издълбани благодарствени думи на жреци. Гръцкият текст и египетските надписи са с едно и също съдържание. Факт, който позволил да се открият значенията на по-стария език. Розетският камък е разчетен през 1822 година. След това станало възможно превеждането на всички останали египетски надписи. 

Той представлява плосък черен къс базалт.  Размерите му са 118×77×30 см и   тежи около 750 кг. На него са издялани три еднакви по смисъл текста: два на древноегипетски език - с древноегипетски йероглифи и  демотично писмо и един на старогръцки език.

Текстът на камъка представлява благодарствен надпис, отправен през 196 г. пр. н.е.от египетски жреци към Птолемей V Епифан - монарх от династията на Птолемеите. В този период много подобни документи се разпространявали на два или на три езика, което се оказва твърде полезно за лингвистите.

5. Гробницата на Тутанкамон 

Това е единствената непокътната царска гробница от Древен Египет, открита досега. Всички останали са били ограбвани от иманяри. До находката пръв стигнал английският археолог Хауърд Картър, копаейки през 1922 година. Популярността на мястото се дължи и на мита за "проклятието на фараона". Слухът за него тръгва след смъртта на лорд Карнарвън, който финансирал експедицията. Според някои изследователи смъртта на Тутанкамон е причинена от удар по тила.  Други  сочат като причина за кончината гангрена на крака. Всички обаче са единодушни, че египетският владетел е умрял като юноша. Бил последен наследник на могъща фамилия, управлявала  векове. Тутанкамон е положен в 4 позлатени ковчега, поставени един в друг, и в 3 саркофага. Всички те са събрани в ковчег от червен кварцит. 

6. Мачу Пикчу 

Градът на инките е разположен на 2430 метра надморска височина в Перу. В продължение на векове е забравен от света, но не и от местните хора. Славата му връща археологът Хирам Бингман през 1911 година. Той дава първите научни доказателства за съществуването на селището и му посвещава книга, която се превръща в бестселър. Мачу Пикчу е наричан  шедьовър на архитектурата и уникално свидетелство за цивилизацията на инките. Там е и слънчевата лаборатория, която позволявала на инките да определят годишните сезони и часа по сенките, хвърляни от слънцето върху камъните. В най-долната част на терасите е гробницата, в която по време на разкопки, са били намерени 135 скелета и 109 от тях са били идентифицирани като женски. Това дава основание на учените да смятат, че жителите на Мачу Пикчу са били предимно жени, които инките си избирали и скривали в града, неизвестен за испанските завоеватели. Древната крепост на инките е открита случайно през 1911 г. 

Разположение: Перу

7. Сиан 

 През есента на 1974-а китайски селяни копаят кладенец в околностите на Сиан. Вместо на вода попадат на глинена статуя на древен войник в естествен ръст. След нея археолозите откриват над 7000 подобни скулптури, заровени преди повече от 2000 години. Всяка от тях носи собствена индивидуалност. Теракотената армия е строена в боен ред и е въоръжена с мечове, пики, алебарди, копия. Заровена е до гробницата на първия император на обединен Китай Цин Хъхуанди. 

8. Ур 

Един от най-древните градове в Месопотамия. Разположен на река Ефрат. Основан е през III хилядолетие пр. Хр. на морския бряг. Регресията на Персийския залив обаче го "пратила" във вътрешността на континента на територията на днешен Ирак. Ур достига разцвета си около 2000 година пр. Хр. Според специалисти тогава бил най-големият град в света с население 65 000 души. Руините му са открити от Пиетро дела Вале в средата на ХVII век. Първите сериозни разкопки са направени в началото на ХХ век.  

9. Ангкор 

В областта, намираща се на територията на днешна Камбоджа, някога били разположени градовете на Кхмерската империя. Храмовете в Ангкор са над хиляда. Някои са просто купчини тухли и отломки, разпръснати из оризовите полета. Други са изцяло запазени. Най-величественият е Ангкор Ват. Твърди се, че той е най-големият религиозен паметник в света. Всяка година храмовете са посещавани от над милион туристи. 

Руини на храмовете се намират сред гори и обработваеми площи в северната част на Голямото езеро (Тонел Сап), близо до днешния Сием Рип, Камбоджа, и са част от световното културно наследство на ЮНЕСКО. Храмовете в областта на Ангкор са над хиляда, като варират от невзрачни купчини тухли и отломъци, разпръснати из оризовите полета, до величествения Ангкор Ват, за който се твърди, че е най-големият религиозен монумент в света. Много от храмовете на Ангкор са реставрирани и заедно образуват главната колекция от примери за кхмерската архитектура. Всяка година те са посещавани от над един милион туристи.

Районът който включва храм Ангкор Ват, представлява най-големият религиозен комплекс на земята с площта си от 163 хектара. Храмът бил основан през 1150г. във връзка с погребението на Суряварман II. Той бил владетел на кхмерите и изповядвал индуизъм. Проявявал особена почит към бога Виншну, в чиято чест бил издигнат храмът и на когото бил посветен. Петте кули от пясъчник на Акгор Ват символизират върховете на планината Меру, център на Вселената според индуистката митология. Бил заграден с външна стена, дълга 3,5 км и ров. Имал три дълги правоъгълни галерии, издигнати една над друга, тераси, много прекрасни статуи и барелефи.

10. Петра 

 В превод от гръцки името на селището означава "скала". Петра е древен град в днешна Йордания, столица на набатеите. Открит е за западния свят през 1812 година от швейцарския пътешественик Йохан Бургкхарт. Разположен е в естествено укрепена планинска долина на източния склон на Вади Араба. В нея се пресичат пътищата към Газа, Дамаск, Ейлат и Персийския залив. Според библейските текстове областта на Петра е населена от хоритите, предшественици на едомитите, но не е сигурно, дали самият град се споменава в Стария завет. Най-старите археологични находки са датирани около 6 век пр.н.е. Няма сведения за семитското име на града, а през елинистичния период той става известен с гръцкото име Петра („скала“).

Разположение: Йордания

Статията е от този материал, добавен от murika.